Джон Толкин - Властелинът на пръстените

От Елдаринните езици в тази книга могат да бъдат открити два — Висшеелфическият или куеня и Сивоелфическият или синдарин . Висшеелфическият бил древният език на ЕлДамар отвъд Морето — първият заключен в писмена. Той вече не бил роден език, а станал, какъвто е „елфически латински“, все още използван за церемонии и за възвисеното съдържание на премъдрост и песни от Висшите елфи, които в изгнание се били завърнали в Средна земя към края на Първата епоха.

Сивоелфическият по произход бил сроден на куеня , защото той бил езикът на онези Елдари, които идвайки до бреговете на Средна земя, не били преминали отвъд Морето, а останали по крайбрежията в страната Белерианд. Там техен крал бил Тингол Сивоплащ от Дориат и в дългия здрач езикът им се бил изменил с изменчивостта на смъртните земи и се бил отчуждил много от речта на Елдарите отвъд Морето.

Изгнаниците, обитаващи сред по-многобройните Сиви елфи, възприели синдарин за ежедневна употреба и оттогава той бил езикът на всички онези елфи и елфически владетели, които се появяват в тази история. Защото те всички били от Елдаринната раса, дори когато народът, който управлявали, бил от по-нископоставени родове. Най-благородна от всички била владетелката Галадриел от кралския род на Финарфин и сестра на Финрод Фелагунд, крал на Нарготронд. В сърцата на Изгнаниците копнежът към Морето бил винаги неукротено неспокойствие — то дремело в сърцата на Сивите елфи, ала веднъж събудено, не можело да бъде усмирено.

Западняшкият бил език на хората, ала обогатен и омекотен под елфическо влияние. Бил по произход езикът на онези, що Елдарите нарекли Атани или Едаини — „Бащи на Хората“, като това били най-вече: людете от Трите рода на приятелите на елфите, които дошли на запад в Белерианд през Първата епоха и помогнали на Елдарите във Войната за Великите Скъпоценни Камъни срещу Тъмната сила от Севера.

След детронирането на Тъмната сила, в което Белерианд бил в по-голямата си част потопен или разрушен, на приятелите на елфите било отдадено като възнаграждение да могат и те като Елдарите да минат на запад през Морето. Ала тъй като Неумиращото Царство било забранено за тях, отделен им бил голям остров — най-западно от всички смъртни земи. Името на този остров било Нуменор (Западен край, Задмория). И така, повечето от приятелите на елфите заминали и се установили в Нуменор, и там станали велики и силни, прославени моряци и владетели на много кораби. Те били светлолики и високи, а срокът на живота им бил трижди този на хората от Средна земя. Това били Нуменорците — кралете на хората, които елфите нарекли Дунедаин .

Дунедаините единствени сред всички раси на хората знаели и говорели елфически. Защото предците им били научили синдарин и него те предали на децата си, като част от премъдростта, малко променяща се с отминаването на годините. А мъдрите им хора учели също Висшеелфическия куеня и го ценели над всички останали езици; на него те измислили и дали имена на много места за слава и преклонение и на много царски особи и прославени люде 96 96 Куенийски например са имената Нуменор (или изцяло Нуменоре ) и Елендил, Исилдур и Анарион , и всички царски имена на Гондор , включително Елессар — „Елфически камък“. Повечето от имената на другите мъже и жени от Дунедаините, такива като Арагорн, Денетор, Гилраен , са от синдаринна форма, бивайки често имената на елфи или хора, познати от песните и историите от Първата епоха (като Берен, Хурин ). Малка част са от смесени форми, като Боромир . .

Но родната реч на Нуменорците останала за повечето от тях прародителският им човешки език — адунаик, и към него се върнали кралете и владетелите им в късните дни на своята горделивост, изоставяйки елфическата реч, с изключение единствено на ония малцина, що все още държали на древното си приятелство с Елдарите. В дните на своята сила Нуменорците поддържали много укрепления и пристани по западните крайбрежия на Средна земя, а един от главните бил в Пеларгир, близо до устието на Андуин. Там бил говорен адунаик и — примесен с много думи от езиците на обикновените хора, станал Общ език, който се разпрострял по крайбрежията сред всички, които имали някакви отношения със Задмория.

След Падението на Нуменор Елендил отвел оцелелите Приятели на елфите на Северозападните брегове на Средна земя. Там вече обитавали мнозина, които били изцяло или частично от нуменорска кръв, ала малцина от тях си спомняли елфическата реч. Всичко говори, че тъй Дунедаините били от началото далеч по-малобройни от обикновените люде, сред които пребивавали и които управлявали, бидейки владетели с дълъг живот и голяма сила и мъдрост. Ето защо използвали Общия език в отношенията си с други хора и в управлението на обширните си царства, но разширили речта и я обогатили с много думи, почерпани от елфическите езици.