Джон Толкин - Властелинът на пръстените

В преустройството на синдарин се наблюдават следните принципи (очевидно вдъхновени от Феанорската система); (1) добавяне на черта към клона, добавя „звук“; (2) преобръщане на керт-а сочи отваряне към „придихание“; (3) поставяне на клон от двете страни на ствола добавя звук и носовост. Принципите системно били спазвани, освен в едно. Че в (архаичния) синдарин се изисквал знак за придихателно м (или носово в ) и тъй като такъв можел да бъде осигурен най-удачно чрез обръщане на знака за м , стойността на м била дадена на ном. 6, а на ном. 5 била дадена стойността на hw .

Ном. 36, чиято теоретична стойност била з , била използвана — в правописа на синдарин или куеня, за сс — срв. 31 от Феанорските. Ном. 39 била използвана или за и , или за й (съгласен); 34, 35 били използвани неизменно за с , а 38 била използвана за често срещаното съчетание нд , дори и да не било ясно свързано по очертание с денталните.

В Таблицата на стойностите тези отляво на тирето — когато има отделяне с такова, са стойностите на по-старите ангертас. Тези отдясно са стойностите на джуджешките Ангертас Мория 94 94 Онези в ( ) са стойности, намерени само в елфическа употреба; ★ бележи кирт, използвани само от джуджетата. . Джуджетата от Мория, както може да се види, въвели известен брой несистематични промени в стойността, както и някои нови кирт — 37, 40 41, 53, 55, 56. Изместването на стойностите се дължало главно на две причини — (1) изменението на стойностите на 34, 35, 54 съответно в х , (ясното или гърлено начало на дума, започваща с гласна, което се появява в Хуздул) и с ; (2) изоставянето на ном. 14, 16, които джуджетата заменили с 29, 30. Може да се наблюдава също така постоянната употреба на 12 за р , нововъведението на 53 за н и новият керт 37 за нг . Новите 55, 56 по произход били половинки от формата на 46 и били използвани за гласни като онези, които се чуват в английската дума butter , що били често срещани в джуджешкия и в Западняшкия. Когато били неударени или кратки, често били съкращавани само до черта, без стъбло. Тази Ангертас Мория е представена в надгробния надпис.

Джуджетата от Еребор ползвали по-нататъшна модификация на тази система, позната като Ереборския способ, пример за който е Книгата, на Мазарбул. Главните й отлики били използването на 43 като з , на 17 като кс и изнамирането на две нови кирт — 57, 58 за пс и тс . Те също тъй пак въвели 14, 16 за стойностите на дж, ж , ала използвали 29, 30 за г, гх или просто като Варианти на 19, 21. Тези особености не са включени в таблицата, с изключение на специалните Ереборски кирт — 57, 58.

Езикът, представен в тази история чрез английски, бил Западняшкия или „Общия език“ на Западните земи на Средна земя през Третата епоха. През нея той бил станал роден език на почти всички говорещи народи (освен елфите), които обитавали в границите на старите кралства Арнор и Гондор, тоест — по протежение на всички крайбрежия от Умбар до залива Форохел на север и във вътрешността — чак до Мъгливите планини И Ефел Дуат. Разпространил се също на север по Андуин, заемайки земите западно от Реката и източно от планините, чак до Перуникови поля.

По време на Войната на Пръстена към края на епохата това били все още границите му като роден език, макар обширни части от Ериадор да били вече изоставени и хората, що обитавали по бреговете на Андуин между Перуниките и Раурос, да били малцина.

Немногобройни представители на древните Диви люде се криели в Друаданския лес в Анориен; из хълмовете на страната Дун пък пребивавали останки от стар народ — бивши жители на стария, по-голям Гондор. Те говорели на собствените си езици. В равнините на Рохан сега обитавал Северен народ — Рохиримите, що били дошли в тази земя едва преди петстотин години. Западняшкият обаче бил използван като втори език за общуване от всички, които запазвали все още собствена своя реч — дори от елфите, не само в Арнор и Гондор, но и из долините на Андуин и източно до най-далечните граници на Мраколес. Дори сред Дивите хора и Дуноземците, които отбягвали другите народи, имало някои, които умеели да го говорят, макар и неправилно.

Далеч назад, в Старите дни елфите се разделили на два основни клона — Западните елфи (Елдарите) и Източните елфи. От втория вид били мнозинството от елфическия народ на Мраколес и Лориен, ала езиците им не се появяват в тази история, в която всички елфически имена и думи са от Елдаринна форма 95 95 В Лориен през този период бил говорен синдарин , макар и с „акцент“, тъй като повечето от обитателите й били от Горски произход. Този „акцент“, както и собствената му ограничена запознатост със Синдарин подвели Фродо (както е изтъкнато в Книгата на тана от гондорски коментатор). Всички елфически думи в Книга I, гл. 6, 7, 8 са в действителност синдаринни, такива са и повечето от имената на места и личности. Ала Лориен, Карас Галадон, Амрот, Нимродел , вероятно са от Горски произход, приспособени към синдарин. .