Джон Толкин - Властелинът на пръстените

В дните на нуменорските крале този облагороден Западняшки език се разпрострял надлъж и нашир — дори сред враговете им, и започнал да се използва все повече и повече от самите Дунедаини, тъй че по време на Войната на Пръстена елфическият език бил познат само на малка част от гондорските народи и ежедневно говорен от малцина. Тези малцина обитавали главно Минас Тирит, прилежащите към града земи и тези на васалните принцове на Дол Амрот. При все това имената на почти всички места и личности в гондорското царство били с елфическа форма и значение. Няколко били със забравен произход и без съмнение идвали от дните преди корабите на Нуменорците да заплават по Морето. Сред тях били Умбар, Арнах и Ерех , и планинските имена Ейленах и Риммон . Форлонг също било име от този тип.

Повечето от хората от северните области на Западните земи произхождали от Едаините от Първата епоха или от близки техни родственици. Ето защо езиците им били сродни с адунаик и някои все още запазвали прилика с Общия език. От този тип били народите от долините на Горен Андуин — Беорнингите и Горските люде от Западен Мраколес и по на север и изток — хората от Дългото езеро и от Дейл. От земите между Перуниките и Каррок дошъл народ, що бил познат в Гондор като Рохиримите, Господари на конете. Те все още говорели езика на предците си и давали нови имена на него на почти всички места в новата си страна; себе си наричали Еорлинги или Хора от Ездитните предели. Но владетелите на този народ използвали Общия език свободно и го говорели благородно по начина на своите съюзници в Гондор, защото в Гондор, отдето идел Западняшкият, все още пазели по-изящен и древен стил.

Изцяло чужд бил езикът на Дивите хора от Друаданския лес. Също чужд или само относително сроден бил езикът на Дуноземците. Те били останка от народите, които обитавали в долините на Белите планини в отминали епохи. Мъртвите люде от Черноден били от техния род. Но в Тъмните години други се били преместили в южните долини на Мъгливите планини и тогава някои преминали в празните земи, далеч на север, чак до Могилните ридове. От тях дошли хората в Брее, ала дълго преди това те били станали поданици на Северното кралство Арнор и били възприели Западняшкия език. Само в страната Дун хората от тяхната раса се придържали към своите стари език и обноски — потаен народ, настроен неприятелски към Дунедаините и мразещ Рохиримите.

От речта им нищо не се появява в тази книга, освен името Форгойл , което те дали на Рохиримите (както се казва — означаващо Сламени глави). Дун и Дуноземци са имената, които Рохиримите им дали, защото били смугли и тъмнокоси; тъй че няма връзка между думата дунн в тези имена и сивоелфическата дума Дун — „запад“.

Хобитите от Графството и Брее по това време били възприели — може би от повече от хиляда години, Общия език. Използвали го по свой си начин — свободно и безгрижно, но все пак най-учените сред тях все още владеели по-официален език, когато случаят го изисквал.

Няма летопис, споменаващ някаква свойствена само на хобитите реч. В древни дни те, изглежда, винаги използвали речта на хората, край които или сред които живеели. Тъй, след като навлезли в Ериадор, бързо приели Общия език и по времето на установяването си в Брее вече били започнали да забравят своята предишна реч.

Тя очевидно била хорско наречие от горен Андуин, сродно с това на Рохиримите, обаче южните Запасливци, изглежда, все пак били усвоили език, сроден с дуноземския, преди да дойдат на север в Графството 97 97 Запасливците от Ъгъла, които се върнали в Дивите земи, вече били усвоили Общия език, но Деагол и Смеагол били имена на хорски език от областта близо до Перуниките. .

По времето на Фродо все още имало някакви следи от тези неща, останали в местни думи и имена, много от които силно приличали на намерените в Дейл или Рохан. Най-забележими били имената на дни, месеци и сезони; други няколко думи от същия вид (като матом или смял ) били все още в обща употреба, докато повече били запазени в имената на места от Брее и Графството. Личните имена на хобитите също били особени и много от тях идвали от древни дни.

Хобит било името, обикновено използвано от обитателите на Графството за целия им вид. Хората ги наричали Полуръстове , а елфите — Перианнат . Произходът на думата хобит бил в по-голямата си част забравен. Изглежда обаче, че това е било изпървом име, дадено на Твърдокраките от Дъждокрийците и Запасливците и е отминала форма на дума, запазена по-пълно в Рохан — холбитла — „строител на дупки“.