Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Джуджета. Джуджетата са отделен народ. За техния произход и защо и приличат, и не приличат на елфите и хората, разказва „Силмарилионът“, ала по-нискостоящите елфи от Средна земя не знаят тая легенда. Преданията на хората пък са смесени със спомени за собствената им раса.

Били смятани за жилава, в по-голямата си част страняща от другите раса, потайна, работлива, със силна памет за оскърбления (и благодеяния), обичащи повече камъните, скъпоценностите, нещата, що придобивали форма под ръцете на занаятчиите, отколкото нещата, живеещи свой собствен живот. Ала по природа те не били зли и малцина служели на Врага доброволно, каквото и да твърдели преданията на хората. Защото хората от миналото желаели страстно богатството им и туй, що изработвали ръцете им, та расите враждували.

Но през Третата епоха все още на много места можело да се намери близко приятелство между хора и джуджета. В природата на джуджетата било да използват езика на хората, сред които обитават, докато пътуват, трудят се и търгуват из земите, както правели след разрушението на своите древни обиталища. Въпреки това тайно (тайна, която, за разлика от елфите, не разкривали доброволно дори на приятелите си) те използвали свой собствен странен език, малко променен от годините, защото бил станал по-скоро език на премъдростите, отколкото майчин, и те се грижели за него като за съкровище от миналото. Малко от другите раси успявали да го научат. В тази история се появява само в имената на места, които Гимли разкрива на спътниците си, и в бойния вик, който надал при обсадата на Рогоскал. Това поне не било тайна и на много полета било чувано, докато светът бил млад. „Барух Хазад! Хазад ай-мену!“ — „Секирите на джуджетата! Джуджетата са срещу ви!“

Собственото име на Гимли и имената на целия му род били от Северен (хорски) произход. Своите собствени тайни и „вътрешни“ имена — истинските си имена, джуджетата никога не разкривали на никого от чужда раса. Не ги изписвали дори на гробовете си.

В представянето на съдържанието на Червената книга като история, която ще четат днешните хора, цялата лингвистична постановка е преведена, доколкото е възможно, на езика на нашето собствено време. В оригиналната си форма са оставени само езиците, чужди на Общия, ала те се появяват главно в имената на личности и места.

Общият език като език на хобитите и техните разкази е превърнат повсеместно в съвременен английски. В този процес са намалели различията между разновидностите, наблюдавани в употребата на Западняшкия. Направен е опит те да бъдат представени с изменяне на използвания тип английски, но разликата между произношението и идиомите от Графството и Западняшкия език в речта на елфите или високопоставените хора в Гондор била по-голяма, отколкото е показано в тази книга. Хобитите действително говорели в по-голямата част селски диалект, докато в Гондор и Рохан бил използван по-древен език, по-официален и по-отсечен.

Един аспект на разликата може да бъде отбелязан тук, тъй като макар и да е важен, се оказа невъзможно да бъде представен 100 100 В английския в 2 л., ед.ч. се употребява само you . — Б.пр. . Западняшкият език правел разлика в местоименията от второ лице (и често в онези от трето), независимо от числото, между „фамилиарните“ и „почтителните“ форми. Било обаче една от особеностите на Графството, че уважителната форма била излязла от разговорна употреба. Тя продължавала да съществува само сред селяните — особено в Западната околия, които я използвали като галена. Това било едно от нещата, които гондорците отбелязвали, когато говорели за странността на хобитовата реч. Перегрин Тук например, през първите си няколко дни в Минас Тирит, използвал фамилиарната форма за хора от всички рангове, включително за самия владетел Денетор. Това може да е било забавно на възрастния Наместник, но трябва да е смаяло слугите му. Без съмнение свободната употреба на фамилиарни форми е спомогнала да се разпространи известният слух, че Перегрин е много високопоставена личност в собствената си страна 101 101 На едно или две места е правен опит да се загатне за тези разграничавания с несъзнателна употреба на thou . Тъй като това местоимение сега е необичайно и древно, е използвано главно да представи употребата на церемониалния език, ала промяната от you на thou , thee понякога има за цел да покаже — след като няма друг начин да се направи това, значима промяна на уважителната или — между обикновени мъж и жена — фамилиарната форма. .