Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Това уподобяване осигури и удобен начин за представяне на особените местни хобитски думи от северен произход. Дадени са им формите, които изгубените английски думи спокойно биха могли да имат, ако бяха достигнали до наши дни. Тъй матом има за цел да припомни староанглийското матм и така да представи връзката между хобитското каст и роханското касту . По подобен начин smial (или smile ) „дупка“ вероятно е наследник на smygel и добре представя връзката между хобитското тран с роханското трахан . Смеагол и Деагол са съответствия, направени по същия начин за имената Трахалд — „пълзящ в“ и Нахалд — „таен“ на Северните езици.

Още по-северняшкият език на Дейл в тази книга може да се види само в имената на джуджетата, които идват от тази област и следователно използват езика на хората там, вземайки своите „външни“ имена на това наречие. Може да се види, че в тази книга, както и в „Хобитът“, е използвана формата dwarves , макар че речниците ни казват, че множественото число на dwarf е dwarfs . Би трябвало да е dwarrows (или dwerrows ), ако единственото и множественото число бяха вървели всяко по своя път през годините, както са man и men , или goose и geese . Ала ние вече не говорим за джудже тъй често, както за човек, или дори за гъска, а спомените не са били достатъчно пресни сред хората, та да запазят специално множествено число за раса, изоставена сега на народните приказки, където е запазена поне сянка на истина, или най-сетне — на истории-безмислици, в които те са станали просто обект за подигравки. Ала в Третата епоха все още проблясва нещо от старите им нрав и сила, ако и леко замъглени; те са потомците на Наугримите от Старите дни, в чиито сърца още гори древният огън на Ауле Ковача и тлеят въглените на дългата им неприязън към елфите, в чиито ръце още живеело умението в обработката на камък, що не бил надминал никой.

Именно в знак на това се осмелих да използвам формата dwarves и да ги отделя малко, може би, от глупавите приказки в тези по-късни дни. Dwarrows би било по-добре, ала аз съм използвал тази форма само в името Dwarrowdelf 106 106 Джуджетвор. — Б.пр. , за да представя името на Мория на Общия език — Пхурунаугриан . Защото това значело „Джуджеизкопан“ и още тогава вече било дума с древна форма. Ала Мория е елфическо име — и без любов дадено, защото Елдарите, макар да можели при нужда, в горчивите си войни с Мрачната сила и слугите й, да майсторят крепости под земята, не обитавали такива места по собствен избор. Те били любители на зелената земя и небесните светлини и на техния език Мория означава Черната пропаст. Ала самите джуджета — това поне име никога не е било пазено тайно, я наричали Хазад-дум — Големите покои на Хазад, защото това било тяхното собствено име за тяхната собствена раса и тъй било, откак им го дал Ауле, когато ги направил в дълбините на времето.

Елфи било използвано, за да преведе едновременно и Куенди — „говорящите“, Висшелфическото име на целия им род, и Елдар — името на Трите рода, които потърсили Неумиращото Царство и отишли там в началото на Дните (с изключение само на синдарите). Тази стара дума беше действително единствената подходяща — някога е била пригодена да отговаря на каквито спомени за този народ са запазили хората или на едни не напълно различни творения на човешките умове. Но значението й е било стеснено и сега може да припомня на мнозина хрумвания къде хубави, къде глупави, тъй различни от някогашните Куенди, както са пеперудите от ястреба — не че някой от Куендите някога е имал крила — тъй неестествени за тях, както и за хората. Те били раса висока и красива, по-старите Деца на света, а сред тях Елдарите били като крале, които сега са си отишли — Народът на Великия поход, Народът на Звездите. Били високи, светлокожи и сивооки, ако и къдриците им да били тъмни — освен в златния род на финарфин, а гласовете им имали повече мелодичност от всички чувани днес. Били храбри, ала печална е историята на онези, що се завърнали в Средна земя като изгнаници. Макар в отдавна отминали дни да се пресякла с тази на Бащите, тяхната участ не е като човешката. Господството им отминало отдавна и сега те обитават отвъд кръговете на света и не се завръщат.

Хобит е изобретение. Думата, използвана в Западняшкия — когато изобщо се споменавал този народ, била банакил — „полуръст“. По това време обитателите на Графството и Брее използвали думата кудук , която не е открита другаде. Мериадок обаче записва, че кралят на Рохан използвал куд-дукан — „обитаващ в дупка“. Тъй като, както беше отбелязано, хобитите някога са говорили език много близък с този на Рохиримите, изглежда възможно кудук да е овехтяла форма на куд-дукан . Последната съм превел — по обяснени причини, с холбитла , а хобит осигурява дума, която спокойно може да е форма на холбитла , ако името беше засвидетелствано в нашия древен език.