Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Гамджи. Според семейната традиция, изложена в Червената книга, презимето Галбаси или в съкратена форма Галпси, идвало от селото Галабас, за чието име се предполагало, че произлиза от галаб — „игра“ и един стар елемент — бас , повече или по-малко равностоен на нашето wick, wich . И тъй, Гамуич (произнасяно Гаммидж ) изглеждаше много удачно хрумване. Съкращавайки обаче Гаммиджи на Гамджи , за да представя Галпси , не търсех израз на връзката на Самознай със семейство Котън, макар шега от този тип да би била доста хобитоподобна, ако имаше някакво основание в техния език.

Котън, де факто, представя Хлотран — доста познато селско име в Графството, произлязло от хлот — „двустайно обиталище или дупка“ и ран(у) — малка група такива обиталища в склона на хълм. Като презиме, може да е алитерация на Хлотрам(а) — „колибар“. Хлотрам , което съм дал като Котман, било името на дядото на Котън Фермера.

Брендивин. Хобитовите имена на тази река били алитерация на елфическото Барандуин (ударението пада на анд ), което произлиза от баран — „златистокафяв“ и дуин — „(широка) река“. Брендивин изглежда естествена производна на Барандуин в съвремието ни. В действителност по-старото хобитово название било Бранда-нин — „гранична вода“, което би било предадено по-точно чрез Пределни поток, ала с обичайното чувство за хумор, позовавайки се отново на цвета й, по това време реката обикновено била наричана Бралда-хим — „опияняваща бира“.

Ала когато Старофуковци (Зарагамба) променили името си на Брендифук (Бралдагамба) , първият елемент означавал „гранична земя“ и Гранифук би било по-близко. Само много дързък хобит би се осмелил да нарече Владетеля на Фуков край Бралдагамба в негово присъствие.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5807

Издание:

Джон Р. Р. Толкин. Властелинът на пръстените

Английска. Първо издание

Коректор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2001

ISBN: 954-585-066-3

Според летописите на Гондор това е бил Аргелеб II, двадесетият крал от Северната династия, прекъсваща триста години по-късно при владичеството на Арведуи. — Б.а.

Така че, прибавяйки към датите на Летоброенето на Графството 1600, можем да ги приведем към годините на Третата епоха по летописите на елфите и Дунеданците. — Б.а.

Елфите (и хобитите) смятат Слънцето за жена. — Б.а.

Така хобитите наричат Колата или Голямата мечка. — Б.а.

Реката Брендивин. — Б.а.

Според календара на Графството март има 30 дни. — Б.а.

Името вероятно е от оркски произход: шарку — старец. — Б.а.

Надежда дадох на Дунеданците, не запазих надежда за себе си. — Б.а.

Дадени са няколко препратки по страница към изданието на ИК „Бард“ на „Властелинът на Пръстените“.

Стр. 235, 573, 923; не останало в Средна земя подобие на Лаурелин Златния.

Стр. 233 — 234, 680.

Стр. 188, 680.

Стр. 303.

Стр. 226 — 227.

Стр. 347 — 351, 680, 688, 868, 875.

Стр. 54, 181.

Стр. 925–6, 928–9.

Стр. 226.

Стр. 572, 923.

Стр. 233.

Стр. 235.

Стр. 234.

Той бил четвърти син на Исилдур; роден в Имладрис. Неговите братя били убити на Перуникови поля.

След Еарендур кралете вече не приемали имена във Висшеелфическа форма.

След Малвегил кралете във Форност отново предявили искане за властване над целия Арнор, в знак на което взимали имена с представка ар/ара .

Вж. стр. 719. Една легенда разказва, че Дивите говеда, които все още можело да бъдат открити близо до Морето на Рун, произхождат от Говедата на Арау — ловецът на Валарите, който единствен от Валарите идвал често в Средна земя в Старите дни. Висшеелфическата форма на името му е Ороме (стр. 197).

Стр. 180.

Стр. 195.

Лоссотите са странен недружелюбен народ, останал от Фородваит — хора от отдавна отминали дни, привикнали със суровите студове на Морготовото царство. Тези студове действително все още се задържат в този район, макар че едва ли е разположен на повече от сто левги северно от Графството. Лоссотите строят къщи в снега и се разправя, че могат да бягат върху лед с кости на краката си и имат коли без колела. Живеят най-вече — недостъпни за враговете си — на големия Форохелски нос, който затваря от северозапад обширния залив с това име, ала често лагеруват по южните брегове на залива, в подножието на планините.