Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Т.е. един вид х , а не ч . — Б.пр.

Обикновено наричано на синдарин Менелвагор (стр. 82), к. Менелмакар .

Особеността на hr и hw на места в приложенията е отбелязвана с (’). Пр. х’риве — „зима“, х’веста — „лек ветрец“. — Б.пр.

Както в galadhremmin ennorath — „изтъканите от дървеса земи на Средна земя“. Remmirath съдържа rem — „мрежа“, к. rembe + mir — „скъпоценен камък“.

В българския превод на това приложение буквата й често замества y от английския текст; там където това й е в съчетание с а или у , в българския текст съответно са изписани я и ю . В преведения текст на „Властелинът на Пръстените“ употребата на й невинаги е знак за у в оригинала, което би могло да породи известно разминаване, що се отнася до звуковото съотношение между елфическите думи и тяхното представяне с латиница от една страна и с кирилица — от друга. — Б.пр.

Бълг. — съответно и, е, а, о, у. — Б.пр.

Едно доста широко разпространено произнасяне на дълги é и ó като eu и oy — повече или по-малко като в английското say no , и в Западняшкия, и в представяния на куенийски имена от говорещи Западняшки, е показано чрез записване като eu, oy (или техни равностойности в писмености от същото време). Ала ла такова произнасяне се гледало като на неправилно и селско. В Графството естественото било обичайно. Тъй че онези, които произнасят yéni únótime — „дълги години безчетни“, както е обичайно на английски (повече или по-малко като йейни уноътими ), ще сгрешат малко повече от Билбо, Мериадок или Перегрин. Фродо казва, че е проявил „голямо умение с чуждестранни звуци“.

Латинската буква y . — Б.пр.

Също така и в Аннун — „залез“, Амрун — „изгрев“ — под влияние на свързаните с тях dun — „запад“ и rhun — „изток“.

По произход. Ала iu в куеня през Третата епоха било обикновено произнасяно като нарастващ двугласен — като yu в yule .

Т.е. ай, ей, ой, уи . — Б.пр.

Т.е. ау . — Б.пр.

Черноден. — Б.пр.

Някои особености на елфическата реч са отчасти изгубени при преноса на думи от латиница на кирилица. Например думите митрил, Трандуил, Телконтар, Арвен и Елессар са изписани в оригинала съответно mithril, Thranduil, Telkontar, Arwen и Elessar , и това изписване е показателно за произношението им по елфическите норми; на български не става непременно ясна разликата между m — th и m — t , които обаче в елфическите езици са два отделни звука, изписвани по различен начин. Особеност на думи като Arwen, Eowyn е, че могат да се прочетат и като Арвен и Еовин , и като Аруен и Еоуин , според обясненията на автора за употребата на буквата w , която няма пряко съответствие в кирилицата — нямаме нито две букви за звука в , нито две — за у . — Б.пр.

Единственото отношение в нашата азбука, което би изглеждало разбираемо за Елдарите, е това между Р и В, а отделянето им една от друга и от F, M, V би им изглеждало абсурдно.

Много от тях се появяват в примери от заглавната страница и в надписа на стр. 52, транскрибиран на стр. 244. Те били използвани главно за да изразят гласни звуци, в куеня обикновено разглеждани като изменения на придружаващия ги съгласен, или за да изразят по-кратко някои от най-честите комбинации на съгласни.

Представянето на звуците тук е същото като използваното в транскрипция и описано по-горе, с изключение на това, че тук ch представя ch -то в английската church ; j представя звука на английския j , а zh — звука който може да бъде чут в azure и occasion .

В куеня, където а се срещало много често, гласният му знак често изобщо бил пропускан. Тъй вместо калма — „лампа“, можело да се напише клм . Това щяло да се прочете естествено като калма , тъй като в куеня кл не било възможно начално съчетание, а м никога не се срещало в края. Възможно било четене калама , но такава дума не съществувала.

За издишано х куеня първоначално използвал обикновено издигнато стебло без дъга, наречено халла — „висок“. То можело да бъде поставяно пред съгласен, за да означи, че е беззвучен и издишан; беззвучните р и л обикновено били изразявани така и били транскрибирани хр, хл . По-късно 33 било използвано за самостоятелно х и стойността на хи (старата му стойност) била представяна чрез добавяне на техта за следващо й .