Джон Толкин - Властелинът на пръстените

По този начин пръстенът на Къщата на Исилдур бил спасен; защото по-късно бил откупен от Дунедаините. Казват, че това бил не друг, а точно пръстенът, който Фелагунд от Нарготронд дал на Барахир и който Берен си възвърнал, излагайки се на голяма опасност.

Това били Камъните на Аннуминас и Амон Сул. Единственият Камък, който останал в Севера, бил онзи в Кулата на Емин Бераид, която гледа към залива Лун. Той бил пазен от елфите, и макар че така и не сме го узнали, останал там, додето Кирдан не го сложил на борда на Елрондовия кораб, когато той напуснал (стр. 47, 108). Ала казано ни бе, че той не бил като другите и не бил в съзвучие с тях — гледал само към Морето. Елендил го поставил там, тъй че да може да поглежда обратно с „пряк поглед“ и да вижда Ерессеа в изчезналия Запад. Ала огънатите морета отдолу покрили Нуменор навеки.

Скиптърът бил главният знак на царско достойнство в Нуменор — каза ни кралят; тъй било и в Арнор, чиито крале не носели корона, а едничък бял скъпоценен камък — Елендилмир-а — Звезда на Елендил, закрепен на челата им със сребърна лента (стр. 143, 806, 819, 918). Като говори за корона (стр. 166, 238), Билбо несъмнено се позовава на гондорския обичай; изглежда, е бил добре запознат с въпросите, засягащи родствената линия на Арагорн. Казано е, че Скиптърът на Нуменор погинал с Ар-Фаразон. Този от Аннуминас бил сребърният жезъл на Владетелите на Андуние и сега е може би най-древното дело на човешки ръце, запазено в Средна земя. Бил вече на повече от пет хиляди години, когато Елронд го предал на Арагорн (стр. 924). Формата на короната на Гондор следвала тази на нуменорски боен шлем. В началото наистина била обикновен шлем — казват, че бил оня, що Исилдур носил в Битката на Дагорлад (защото шлемът на Анарион бил разбит от хвърления от Барад-дур камък, който го повалил). В дните на Атанатар Алкарин обаче той бил заменен с обсипания със скъпоценни камъни шлем, използван при короноването на Арагорн.

Стр. 216.

Стр. 9, 965.

От древни дни големият нос и преграденият със суша Умбарски залив били нуменорски, но твърдина на Кралските люде, що после били наречени Черни нуменорци — покварени от Саурон и които мразели повече от всичко следовниците на Елендил. След падането на Саурон представителите на расата им бързо намалели или се смесили с хора от Средна земя, ала наследили ненакърнена омразата им към Гондор. Тъй че Умбар бил взет с цената на тежки загуби.

Тичащата река.

Този закон е установен в Нуменор (както научихме от краля), когато Тар-Алдарион, шестият крал, оставил само едно дете — дъщеря. Тя станала първата Управляваща кралица, Тар-Анкалиме. Ала законът бил друг преди нейното време. Тар-Елендил, четвъртият крал, бил наследен от сина си — Тар-Менелдур, макар че дъщеря му Силмариен била по-голямата. От Силмариен обаче водел произхода си Елендил.

Това име означава „Кораб на дългопенната диря“; островът бил оформен като голям кораб с висок нос, сочещ на север, върху чиито остри скали се разбивала пяната на Андуин.

Тече и се влива в Исен западно от Еред Нимраис.

Датите са дадени според летоброенето на Гондор (Трета епоха). Тези в полето са на раждане и смърт.

Стр. 749, 750.

Стр. 1029.

Защото нараменникът й бил разбит от боздугана на Краля-чародей, ала той бил отнесен в нищото и тъй се изпълнили думите на Глорфиндел към крал Еарнур, казани дълго преди това — че Кралят-чародей няма да падне от ръката на мъж. Защото казано е в песните на пределите, че в туй дело Еовин получила помощта на Теоденов оръженосец и той също не бил човек, а полуръст от далечна страна, макар че Еомер му отдал почести в Пределите и му дал името Холдвине. (Този Холдвине бил не друг, а Мериадок Великолепни, който бил господар на Фуков край.)

Стр. 304 — 5.

Или освободили от затвор; спокойно може да е било вече разбудено от злобата на Саурон.

Сред които били децата на Траин — Торин (Дъбощит), Фрерин и Дис. Тогава Торин бил юноша по сметките на джуджетата. По-късно се разбрало, че от Народа под Планината са избягали повече, отколкото се били надявали първоначално, но повечето от тях отишли към Железните хълмове.

Азог бил бащата на Болг, вж. „Хобитът“.