Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Може да се забележи, че хобити като Фродо и личности като Гандалф и Арагорн невинаги използват един и същи стил. Това е преднамерено. По-учените и способни сред хобитите имали известно познания върху „книжния език“, както бил наречен в Графството, и бързо забелязвали и възприемали стила на онези, които срещали. Във всеки случай било естествено за много пътувал народ да говори повече или по-малко като ония, сред които се намира, особено в случай че са хора, които — като Арагорн — често се стараели да укриват произхода и работата си. Въпреки това в тези дни всички неприятели на Врага почитали древните неща — в езика не по-малко, отколкото на други места — й намирали — всеки според знанията си — удоволствие в това. Елдарите, бидейки преди всичко умели с думите, боравели с много стилове, ала все пак най-естествено говорели по най-близкия до собствената си реч начин — по-древен и от гондорския. Джуджетата също говорели умело, с готовност приспособявайки се към околните, макар изговорът им да изглеждал на някои груб и гърлен. Орките и троловете говорели както си искали, без обич към думите и нещата, а езикът им в действителност бил по-западнал и неприличен, отколкото съм го показал. Предполагам, че никой не ще пожелае по-близко запознанство, но все пак образци лесно могат да бъдат открити. Много сходен е начинът на говорене, който все още може да бъде чут от орките по ум. Мрачен и излъчващ омраза и презрение, твърде дълго встрани от доброто, та да запази дори само словесната сила, освен в ушите на онези, на които силно звучи единствено мръсното. Преводи от този тип са, разбира се, обичайни заради наличните във всяко повествувание отношения с миналото. Рядко се стига по-далеч от това. Но аз продължих. Преведох също и всички Западняшки имена според значението им. Когато в тази книга се появяват английски имена или титли, това е знак, че по това време са в употреба имена на Общия език, редом с или вместо тези на чужди (обикновено елфически) езици.

Западняшките имена обикновено са преводни от по-стари имена — като Ломидол, Скрежноблик, Сребропът, Дългобряг, Врага, Тъмната кула. Някои се различават по значение — като Съдбовния връх за Ородруин — „горяща планина“, или Мраколес за Таур-е-Ндаеделос — „лес на големия страх“. Други са алитерации от елфически имена — като Лун и Брендивин , произлезли от Луун и Барандуин .

Тази процедура може би се нуждае от известна защита. Струва ми се, че ако представя всички имена в техните оригинални форми, ще се засенчи една основна черта на времето, както е било почувствано от хобитите (чиято гледна точка бях заинтересован да запазя) — контрастът между широко разпространения език — тъй обичаен и за тях, какъвто е за нас английският, и битуващите останки от далеч по-стари и по-почитани езици. Ако всички имена бъдат само транскрибирани, биха изглеждали на съвременните читатели еднакво далечни — ако например бъдат оставени непроменени и елфическото име Имладрис, и западняшкият превод Карнингул. Но ако говоря за Ломидол като за Имладрис, ще е като че ли някой говори за Уинчестър като за Камелот, с изключение на това, че в горния случай имената със сигурност принадлежат на едно и също място, само дето в Ломидол все още обитавал славен владетел, далеч по-стар, отколкото би бил Артур, ако още беше крал в Уинчестър днес.

Тъй бяха дадени на английски името на Графството (Суза) и всички други хобитови места. Рядко биваше трудно, тъй като обикновено такива имена са съставени от елементи, близки до използваните в нашите прости английски местни названия — било думи все още в обръщение, като hill или field , или поовехтели — като ton наместо tawn . Ала някои произхождали от стари хобитски думи, които вече не били в употреба, и са представени от сходни английски неща — като wich или bottle — „жилище“, или michel — „голям“.

Когато става дума за личности обаче, хобитските имена в Графството и Брее са били особени в ония дни, което може да се забележи в навика, появил се няколко столетия преди онова време, да се вземат съществителни имена за фамилии. Значението на повечето от тези презимена било очевидно (в разговорния език те произлизали от насмешливи прякори или имена на места, или — особено в Брее — от имена на растения и дървета). Преводът на подобни имена почти не представлява трудност, ала останаха едно или две по-стари имена със забравено значение и тях се задоволих да англицизирам по правопис — като Тук за Tuk или Бофин 102 102 Многознай. — Б.пр. за Bophin .