Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Отнасях се — доколкото е възможно, по същия начин към хобитските първи имена. На момиченцата сред хобитите било общоприето да се дават имена на цветя или скъпоценни камъни, На мъжките си рожби те обикновено давали имена, които изобщо нямали значение в ежедневната им реч, подобни били и някои от женските им имена. От този тип са Билбо, Бънго, Поло, Лото, Танта, Нина и така нататък. Има много неизбежни, но случайни прилики с имена, които сега ние имаме или знаем — например Ото, Одо, Дрого, Дора, Кора и др. подобни. Тези имена съм запазил, като все пак обикновено съм ги англицизирал, променяйки окончанията, тъй като в хобитските имена а било окончание за мъжки род, а о и е били за женски род.

В някои стари родове, особено онези от дъждокрийски произход, като Туковци и Болгеровци, съществувал обичаят да се дават гръмки първи имена. Тъй като повечето от тях, изглежда, идвали от легендите от миналото — на хората, както и на хобитите, и много от тях — ако и сега не значещи нищо за хобитите, приличали силно на имената на хората в Андуинската долина или в Дейл, или в Пределите, аз съм ги обърнал в онези стари имена — до голяма степен от франкски или готски произход, които все още употребяваме или се срещат в историите ни. Тъй често пъти съм запазил поне смешния контраст между първи имена и презимена, за който самите хобити добре си давали сметка. Рядко са били използвани имена с класически произход, защото най-близките съответствия на латинския и гръцкия в Графствознанието били елфическите езици, а тях хобитите рядко употребявали за наименуване. Във всяко време неколцина измежду тях знаели „езиците на кралете“, както ги наричали.

Имената на Фуковяните били различни от онези в останалото Графство. Народът на Мочура и неговата издънка отвъд Брендивин били в много отношения особени, както беше вече казано. Без съмнение предишният език на южните Запасливци е бил този, от който са наследили много от много странните си имена. Тях обикновено съм оставял непроменени, защото ако са странни сега, такива са били и по свое време. Може би смътно бихме почувствали техния стил като „келтски“.

Тъй като оцелелите следи от по-старите езици на Запасливците и Бреевчани приличали на оцелелите келтски елементи в Англия, понякога съм ги имитирал в превода си. Тъй Bree, Combe (Coomb), Archet и Chetwood (Кестенака) са оформени по реликти от британското наименуване, избрани според смисъла — bree — „хълм“, chet „гора“. Но по този начин е променено само едно лично име, Мериадок беше избрано да съответства на факта, че съкратеното му име — Кали, значело на Западняшки „весел, веселяк“, но в действителност е съкращение от нищо незначещото сега Фуковянско име Калимак.

Не съм използвал имена с еврейски или близък произход в транспозициите си. Нищо в хобитските имена не съответства на този елемент в нашите. Къси имена като Сам, Том, Тим, Мат са близки по абревиация на действителни хобитски имена като Томба, Толма, Матта й тям подобни, Но Сам и неговият баща Хам били реално наричани Бан и Ран. Те са съкращения от Баназир и Ранугад — по произход прякори, означаващи „недоучен/прост“ и „домашар“, ала бидейки думи, излезли от обща употреба, останали като традиционни имена в някои семейства. Така че се опитах да запазя тези особености чрез употребата на Самознай и Бързохам 103 103 Samwise, Hamfast — Б.пр. — осъвременявания на староанглийските samwis и hamfoest , които са им близки по значение.

Стигнал тъй далеч в опита си да осъвременя и направя близък езика на хобитите, се оказах замесен и в по-нататъшния процес. Хорските езици, които били свързани със Западняшкия, биха могли — стори ми се — да бъдат обърнати във форми, свързани с английския. Накарах съответно езика на Рохан да прилича на староанглийския, тъй като е бил свързан и (по-далечно) с Общия език, и (много близко) с предишния език на северните хобити и бил сравняван с архаичния Западняшки. В Червената книга на няколко места е отбелязано, че когато хобитите чули Роханската реч, разпознали много думи и почувствали езика близък до своя, тъй че изглеждаше абсурдно да оставя записаните Рохиримски имена и думи в напълно чужд стил.

В няколко случая съм осъвременил формите и произношението на имена на места в Рохан — като в Dunharrow и Snowbourri 104 104 Черноден, Снегоструй. — Б.пр. , но не бях съвсем последователен, защото се водех по хобитите. Те са променили имената, които са чули, по същия начин, както ако бяха съставени от елементи, що разпознавали, или ако приличали на имена на места в Графството, но много оставили на мира, както сторих и аз, например Едорас — „дворовете“. По същата причина няколко лични имена също бяха осъвременени — като Сенкогрив и Змийски език 105 105 От тази езикова процедура не следва, че и инак рохиримите били близки до староанглийския — в културата и изкуството, оръжията и военното дело, освен по един по-общ начин, дължащ се на обстоятелствата — по-прости и по-примитивни народи да живеят в досег с по-висока и по-ранима култура и да заемат земи, които някога са били част от владенията й. .