Атанас Славов - Пентаграм

– Иги, аз съм – осведоми я Баюн. Последва кратка пауза, докато момичето смени интонацията, за да каже ласкаво:

– След малко съм готова, Юни!

Баюн не беше добре осведомен какво означават думите „след малко“ в устата на една жена, която се облича. Когато Игис най-сетне излезе в хола, търпението му беше на свършване. Но все пак оставаше малко.

Още вечерта бяха решили да излязат на ранна разходка. Модерното учение на доктор Фуриш препоръчваше чистия въздух преди закуска. За целта избраха, както винаги, „Горското уединение“. В ранните часове там нямаше никой.

Баюн докосна нагръдния си джоб, където тихо шумолеше заповедта за десет дни отпуска. Разписа му я лично фелдстратег Гарлик, като с известно съжаление каза: „Е, аналитик-стратег, честит брачен живот!“.

Паркът ги посрещна с пролетен въздух, зеленина и тишина. Слънчеви орнаменти лягаха върху пясъчните алеи, върху тревата, тичаха по дрехите и лицата им. Отражения играеха в езерцето, покрито с водни растения, в косите на Игис, в пагоните на Баюн. Пясъкът недоволно скърцаше под ботушите му и шумолеше зад високите токчета на девойката. И безкрайно нелеп беше тук звукът на идваща отзад кола. Баюн едва не изруга на глас – кой нахалник се разхождаше из парка, забранен за автомобили? Изведнъж почувства да се надига смътна тревога оттам, където дълбоко бе залегнало Предписанието. Колата префуча край тях. Пилотът стисна ръката на Игис и я бутна леко в посока към храстите. Колата изпусна облак пара и заприщи алеята. Отзад се чу съсък на втора кола. Ситуацията ставаше недвусмислена.

От всяка кола излязоха по двама мъже с пистолети в ръце.

– Аналитик-стратег Глордах?

– На вашите услуги, господа! – за своя изненада спокойно отвърна Баюн. Предписанието отново се намеси в живота му. После всичко стана бързо, по-бързо от способността му да преценява. Само зрението съобщаваше за фактите, без да е ясно защо и как… Двете му ръце се изхвърлиха с ребрата на дланите напред, удар в гърлата на двамата мъже, рязко надолу, приклякане, но защо, без дух… ах, да, над главата му два слети изстрела, премятане, краката се изправят и Баюн вече лети над пътеката, прицелен между другите двама, палците му се забиват в коремите им. Оглежда се – четиримата лежат, отстрани Игис е застинала с разширени очи в неустойчиво равновесие между вика и припадъка… Всичко е страшно контрастно и отчетливо, вижда се всеки детайл по кората на дърветата, лицето на Игис, алеята… стоп! Защо не си взех пистолета? Нови четири силуета бързат насам. Цивилно облечени, като четиримата лежащи… впрочем двама от тях вече не са лежащи и го държат под прицел. Както и новодошлите четирима.

– Ръцете зад тила, секретег! – излайва единият. – И заповядайте в колата!

Предметите наоколо загубиха рязкостта си. Баюн отново се почувства объркан и неразбрал какво искат от него тези въоръжени типове, които ще го отведат далеч от Игис…

Масивният джип изпусна парата от спирачните цилиндри. Белият облак зачеркна алеята, Игис, целия парк „Горско уединение“. Имаше само сив, неравен паваж, който разтърсваше колата. Имаше прелитащи отстрани дървета и два бдителни пистолета, двама мълчаливи мъже от двете страни и пълна неяснота относно техните намерения.

Пресякоха околовръстния път, преминаха през две непознати села и по бетонната магистрала развиха такава скорост, че постовете на Пътната контролиция би трябвало да вдигнат тревога, ако по това време има постове… Игис, помисли Баюн, който едва сега усети, че може да мисли. Добре, че не направиха нищо на Игис. Моята бедна Ига, как ли се е изплашила. Велика съдба, кога ще я видя пак – от ръцете на такива не се излиза лесно… Кондафари са сигурно или пък Огнището… глупости! Огнището не се интересува от офицери. Само кондафари са тези, Концентърът навярно е научил, а може… може това да е била целта на Предписанието!? Кой знае как, Кондаф е открил начин за управление на психиката и онзи, Демона, ме е направил техен безволев агент…

Тази догадка обясняваше много неща с изключение на едно. Баюн помнеше действията си по време на нападението. Нали Предписанието би трябвало да го подчини на тези бандити? Спомни си, че неговата собствена враждебност се сля с враждебността на Предписанието. И двете страни не искаха Баюн да бъде отвлечен! И за двамата тези типове бяха врагове. Велика съдба, пак попаднах в кошмарна ситуация? Защо аз, защо винаги аз, какво съм направил, какво съм виновен?!