Атанас Славов - Пентаграм

Фантастиката според мен е типологична специфика на изкуството, пронизваща цялата структура на човешката култура и адекватно реагираща на изменящия се свят. Неслучайно тя битува и в отвъдестетически форми като анекдоти, слухове, градски митове, графити, самодейни песни и т.н. По този начин имаме работа с културологичен комплекс, на който му е тясно в рамките на литературознанието.

Интервю от брой 8/2004 г. на списание „Реальность фантастики“ – Киев

Тим Андерсън: Като се има предвид страстта ви към фантастичната литература във всичките ù разновидности, кой според вас е елементът, който я дефинира?

А. П. Славов: Фантастичното – било то изобретение, природно явление, социален процес, невиждана гледна точка, времево преместване или пък катаклизъм. Но то може да бъде и главен акцент, както и средство за разкриване на скрити същности. И не само в литературата. Аз определям фантастиката като типологична разновидност изкуство, която пронизва цялата структура на културата.

Тим Андерсън: По какъв начин появата на Интернет промени контакта ни с литературата? Ако това изобщо се случи?

А. П. Славов: Четенето на файлове промени концентрацията и вниманието ни при възприятие. Претовареността на Интернет с информация и интерактивността нарушават работата върху изграждане на абстрактните интерпретации на словото.

Тим Андерсън: Какво мислите за сегашното състояние на фантастичната литература по света?

А. П. Славов: Разляла се е като делтата на река Меконг, наводнявайки много територии на традиционната литература, при това със съответните заблатявания. Все повече загубва първопроходческия си характер и се превръща в обикновена рефлексия.

Тим Андерсън: Споделете едно нещо, което бихте искали да се промени в близкото бъдеще, успоредно с все по-лесния ни достъп до информация и до литература от други държави…

А. П. Славов: Взаиморазбирането между културите.

Тим Андерсън: Вашият разказ „Сиянието на реката“ в много отношения звучи като размисъл. Това умишлено ли беше, или просто се получи така?

А. П. Славов: Умишлено.

Тим Андерсън: Вие сте истински ветеран във фантастичния жанр. Имайки предвид опита ви, ще дадете ли някакви препоръки към тепърва прохождащите автори?

А. П. Славов: Да са наясно защо пишат – дали за да кажат нещо, или за да се продадат на всяка цена. И да действат съответно на избора си.

Тим Андерсън: Доколкото разбрах, вие работите по сглобяването на компилация, която ще съдържа наблюденията ви върху фантастичната литература като цяло – под формата на записки и мисли, събирани през годините. Искате ли да споделите нещо от нея?

А. П. Славов: Би било прекалено обемно. Става дума за разширено и осъвременено издание на онзи „Курс по фантастология“, който четох в НФ клуба преди 25 години.

Тим Андерсън: Възможно ли е фантастиката отново да си върне вкуса към размисъл за бъдещето?

А. П. Славов: Неизбежно е, ако остава вярна на функцията си да бъде авангард на човешкия дух. Узаконеният като „политкоректен“ образ на задължителното антиутопично бъдеще все повече се руши като единствено възможен. На все повече хора им става ясно, че бъдещето не може да бъде механична екстраполация на рушащата се съвременност. Фантастиката рано или късно ще се принуди да реагира на това.

Интервю от брой 1/2010 г. на американския фензин Marginal Boundaries

1. Стихове на Александър Бурмов.

2. Bioscop – един от първите кинопроектори за 54-милиметрова лента, изобретен от братя Складановски през 1895 г. Така са се наричали и част от киносалоните в Европа през първата половина на 20-и век.

3. Cinéma vérité – парафраза на „Кино истина“: направление във френското документално кино, породено от Дзига Вертов.

4. Молоко – мляко с наркотици, което пият героите на филма „Портокал с часовников механизъм“.

5. Интранет – вътрешна (корпоративна) информационна система.

6. Буриме ще рече стихотворение, което се пише с предварително зададени рими, ала тук случаят е доста по-различен. – Б. авт.

7. Руският фантаст Александър Казанцев е създател на подобни светове на бъдещето.