Атанас Славов - Пентаграм

Както казах, картините на Атанас П. Славов са резултат на привързаност към фантастиката и етап от съвместното дълголетно съжителство с нея. И тяхната поява не ме изненадва: през 1982 година двамата имахме шанс да видим творбите на зачеркнатия от средата си художник Васил Иванов, починал (както беше модерно за такива) в психиатрия. Ние гледахме шедьоврите на вълшебника, а Наско и не криеше своето вълнение пред този неочаквано разнообразен, необятен, философски свят…

Списание „Усури“/ юли 2004 г.

РФ:Как разпадането на социалистическата система се отрази върху издаването на фантастика в България?

А. П. С.:След разпада на социалистическия лагер почти веднага започна издателски бум. Фантастичните книги (а и не само те) се пускаха в стохилядни тиражи, но това бе за кратко. Пазарът бързо се насити. Днес даже новите произведения на Стивън Кинг се издават в не повече от 3000 броя, да не говорим за българските автори. Това очевидно се дължи на по-малките ни потребности от фантастика в сравнение с Русия или Украйна.

РФ:Каква е ситуацията на съвременния български пазар? Какво предпочитат читателите и издателите (родна или преводна литература)?

А. П. С.:Много болезнен въпрос. Разбира се, на пазара доминират преводите на англоезична фантастика. Те диктуват „фантастичната мода“. Но дори и тези продажби спаднаха. Видимо намаля покупателната възможност на хората, а цените на книгите пораснаха. Своята отрицателна роля изигра и разочарованието на болшинството българи от обществените идеали. Мнозина започнаха да ги търсят в западната култура, включително и в литературата.

Загубата на вяра в националната идея доведе дотам, че даже появата на един блестящ романен сериал като този на Николай Теллалов не предизвика особен читателски интерес.

Въпреки всичко смятам това явление за временно. Българската фантастика продължава да се развива. Идват нови и талантливи автори и този процес набира сила.

РФ:В последно време малко по малко се възстановяват загубените връзки между източноевропейските страни: у нас отново започнаха да излизат книги на поляци, българи и т.н. Какво е положението у вас – издават ли се съвременни рускоезични фантасти?

А. П. С.:За всички ценители на рускоезичната фантастика това е твърде актуален въпрос. През последните десет години в България са издадени само няколко книги на Стругацки, Логинов и Пелевин. Израсна цяло поколение млади българи, които не изучават руски език в училище и затова са дистанцирани от руската култура и литература. А и книги на руски се продават в няколко книжарници и на стихийни сергии. Старото поколение фенове чете рускоезична фантастика в Интернет. Едва напоследък започнаха да публикуват и известни съвременни автори като Лукяненко и Перумов. От октомври т.г. смятаме да положим усилия за разпространението на списание „Реальность фантастики“ и у нас.

РФ: Как смятате, ще подобри ли българското домакинство на Еврокона ситуацията с издаването на български фантасти?

А. П. С.:Имаме някои индикации, че ще се подобри. При всички случаи ние, организаторите на европейския конвент, не смятаме да стоим със скръстени ръце и ще правим всичко възможно българската фантастика да заеме своето достойно място в националната ни култура.

РФ:Знаем, че сте автор на термина „фантастология“, характеризиращ изследователската област, посветена на фантастиката. Как оценявате мястото ù в структурата на човешката култура?

А. П. С.:Без излишно теоретизиране мога да кажа, че човечеството отдавна живее в „окото на циклона“, ако допуснем тази аналогия. Животът наоколо ни изглежда нормален, дори застоен, а по невидимата периферия расте скоростта на измененията – те просто не са достигнали до нашето съзнание. И затова изкуството, претендиращо, че „отразява реалната действителност“, остарява в момента на своята поява. Само научната фантастика е адекватна на изменящия се свят. И още нещо, аз не приемам като пълноценно свеждането на изследванията върху фантастиката единствено към литературознанието (както прави това вашето „фантастиковедение“).