Атанас Славов - Пентаграм

И празникът наближи своя край. Останаха назад преговорите с една американска фондация за провеждането на конкурс за разказ у нас, като най-добрите разкази на автори без книги ще бъдат публикувани в специална антология „Писатели на бъдещето“. Останаха уточненията с редакцията на списание „Абориджинъл сайънс фикшън“ за разпространението на нашата „Орфия“ в Америка… всичко остана назад. Очакваше ни само потното препускане из улиците на Амстердам в отчаяни опити да намерим нещо евтино за спомен, тревогите около самолетните преходи и първият разговор на български с нашата стюардеса, която ни разказа какво се беше случило предишната нощ с Партийния дом в София… Е, вече наистина сме в България.

в. „АБВ“, 13 ноември 1990 г.

Всички жители на северното полукълбо са чували за Южния кръст и за звездите над Австралия, но колцина в действителност са ги виждали? И какво могат да кажат за блясъка и красотата им? Същото важи и за славянската научна фантастика: над хоризонтите на вашите небеса понякога можете да доловите отразената светлина от звезди като Чапек, Замятин, Лем, Булгаков и братя Стругацки, но искате ли да знаете къде се намират спрямо ярката светлина на Бредбъри, Азимов, Кларк, Саймък, Зелазни, Фармър, Силвърбърг, Нивън?

Ние, издателите на „Орфия“, първото списание за славянска НФ на английски език, ви предлагаме да надзърнете от другата страна на тези хоризонти, да надникнете във времето и пространството на славянската фантастика, да видите със собствените си очи една различна вселена, която в продължение на десетилетия е провокирала умовете и душите ни.

„Орфия“ е кръстена на Орфей, нашия митологичен праотец, който жив слязъл в Царството на мъртвите заради любовта си. Именно любовта ни към фантастиката роди това списание и волята да протегнем ръце с въображение през въртопа от политически и културни сблъсъци, и така да ускорим края му.

Всеки месец „Орфия“ ще ви представя по 300 страници от най-доброто в българската, руската, украинската, белоруската, чешката, словашката, словенската, хърватската, сръбската, полската и македонската научна фантастика, фентъзи, хорър и комикси.

„Орфия“ ще включва не само разкази, повести и романи: всяко издание ще съдържа десетки цветни илюстрации, графики и фотоколажи, както и рецензии на филми и книги. Всъщност бихме могли да кажем, че всеки брой ще съдържа свой собствен албум за фантастично изкуство.

„Орфия“ ще ви запознае с живота на славянския фендъм, като ви даде шанса да участвате в нашите сбирки и дейности. Ще изследваме в дълбочина писатели, художници и фенове.

„Орфия“ ще ви доближи до нови технически, социални и философски фантастични идеи, ще ви срещне със създатели на невъзможното, ще ви разкрие тайните на природата и ще ви информира за всички видове трансцендентни феномени в нашата част на света.

„Орфия“ е страна, която не съществува на картата. Нейната територия е въображението на милиони славяни, а границите ù са отворени за всички, достатъчно любопитни да я посетят.

Да покрием цялата тази територия и да ви покажем образци от всеки стил и всяка страна е изключително трудна задача, особено понеже сме първопроходци в тази област. Единствената цел, която си поставяме с нашия първи брой, е да очертаем границите на славянската фантастика пред вас и да ви обещаем по-доброто, най-доброто, че даже и повече!

Тук сме се опитали да съберем автори от всички славянски страни. И успяхме. Чувстваме, че фантастиката трябва да стои над дребнави политически и националистични интереси, и сме готови да публикуваме всеки автор, чието дело е вплетено във великата славянска мрежа.

От друга страна сме убедени, че най-добрият начин да ви покажем същината на славянската фантастика е да включим колкото се може повече и по-разнообразни стилове. Така на тези страници Съветският съюз е представен в лицето на братя Стругацки и Святослав Логинов, първите – безспорни лидери в своята област, вторият – многообещаващ млад автор. Всички български писатели също са в началото на своята писателска кариера.

Невъзможно е да обхванем всички аспекти на жанра, но все пак се надяваме поне отчасти да сме успели. Историите, които следват, обхващат всички епохи и гледни точки във фантастичното: от чистото фентъзи „Пазителят на прохода“, през историческите пластове на „Вергилий и водата“, та чак до едно неопределено бъдеще в историята на братя Стругацки, която всъщност е глава от техния роман „Пладне, 21. век“; от класическите разкази на Карел Чапек до съвременната проза на Велко Милоев; от социални сатири като „Шепотът на пролетния дъжд“ до антиутопии като тази от Марек Хуберат.