Атанас Славов - Пентаграм

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“

Фондация „Човешката библиотека“

2014

Пентаграм

(фантастика в текст и образи)

сборник, български

Автори: Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Вал Тодоров, Величка Настрадинова, Калин Николов, Светослав Николов, 2014

Редактори: Александър Карапанчев, Калин М. Ненов, Вихра Манова, 2014

Предговор: Калин М. Ненов, Светозар Златков, Георги Малинов, Иван Иванов, Мартин Петков, 2014

Преводач: Илка Чечова, 2014

Коректори: Калин М. Ненов, Вихра Манова, Янчо Чолаков, Александър Карапанчев, Саша Александрова, 2014

Художник и оформител на корицата: Атанас П. Славов, 2014

Електронно оформление: Александър Василев, Димитър Стефанов, Калин М. Ненов, 2014

Технически сътрудник: Мандор, 2014

Първо хартиено издание: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“, 2014

Първо електронно издание: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“, 2014

Ако по-желаете да подкрепите творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители – парично или с отзиви :) – заповядайте в сайта ни: http://choveshkata.net/blog/?p=4774. Всички събрани средства от електронните антологии се разпределят между тях.

Калин Ненов

Валентина Димова

Димитър Стефанов

Невена Стоянова

Лъчезар Енчев

Саша Александрова

Стоян Пешев

Десислава Йоргова

Иван Крумов

Светла Христова

Янчо Чолаков

Александър Карапанчев

Разказите и новелите на Атанас П. Славов се открояват сред всичко българско, което съм чел, защото:

– нямат равни в разнообразието си – и на идеи, и на форми;

– при все това разнообразие ги прониква и споява един идеал: Мечтата за Човека – еволюиращия, търсещия, отзивчивия, готовия да дръпне другите подире си. А този идеал, уви, дори в световната фантастика се среща рядко. И малко са читателите, дето няма да го от-рекат „наивен“ или даже „остарял“… а колко са онези, дето ще се вдъхновят сами да търсят, да се отзовават, да дърпат другите подире си? С което авторът печели точки и за смелост;

– са писани на език, който смълчава редактора у мен и кара пишещия да си води записки;

– вълнуват .

„Психопрограмираният“ няма и двеста страници обем, нито главният му герой Баюн – трийсет години живот, но усещането ми в края на пътя е за хиляди прелетени километри и за десетилетия, сбити до пренасищане – по едно във всеки от двайсетината дни на сюжета. Това е история-концентрат, дестилат, може би повече от всички други истории на Атанас П. Славов. И – може би – е най-личната му.

Хиляди прелетени километри, сбити десетилетия, концентрат… „Психопрограмираният“ чак замайва, накъртва с наситеност. На жадния за идеи и интересни герои читател у мене му се ще да имаше още – два, три, седем пъти повече случки и разговори. Толкова, че да прекарам същото време в света на Баюн, колкото съм прекарал край Данло от „Падналите богове“; да раста успоредно с него, да ми остави същия траен отпечатък. Аз съм последният пишещ, който да вини другите в лаконизъм и недоизказаност – и все пак, и все пак…

Е… у Атанас къкри (клокочи!) поне още един роман. И колко ли разкази, статии с решения на бъдещето и проницания за настоящето… Ще чакам.

Понеже ми е трудно да пиша за човек, когото познавам, няма и да го правя. Ще спомена само, че Н. Славов е един от малкото наши писатели, при които автор и личност се припокриват, за разлика от други автори, които са скрили добре в ежедневието си онази същност, която се проявява единствено при писане.