Атанас Славов - Пентаграм

Аз всъщност съм чел голяма част от разказите и всички повести, но… Първо, събрано на едно място, усещането и внушението е съвсем, съвсем различно. Второ, някои неща съм ги чел в далечната бездна на времето (като „Сиянието на реката“ и „Феести“) като пъпчив възторжен пубер, на когото малко му е било мъгляво в главата като за какво толкова иска да ни каже големият брат от София. :-) Сега виждам, че това, което съм разбирал с младежкия си мозък, е било по-скоро някаква емоционална реакция на прекрасния изказ, чудния наниз от думи, изплитащ като прежда някакъв тайнствен, красив и обаятелен свят.

Сега, трийсетина години по-късно, откривам вече и логиката на този свят. Сякаш видях себе си отстрани и света край мен. Възхитително. Ние сме възхитени – както казва нашият познайник Кот Бегемот.

За разказите – поздравления за „Война и мир“ и „Сън в лятна нощ“. Най обаче ми хареса „Сто години самота“. Може някъде в океана от фантастични идеи да има подобна, стил „Хищникът“, но твоята версия е уникална. Както би казал героят от разказа: Атанасе, Атанасе, каква месарска фантасмагория си опропастил, каква златна жила за Холивуд си затрупал. Кой ти говори днес за Човека, за творчество, за утрешното.

При теб няма и намек за технократизъм, всичко е в човека, в силата на разума, в еволюцията на социалното.

И още една много важна разлика. При теб, особено при разказите, има история. Има хитро измислена и майсторски структурирана история, направо по Аристотел: завръзка, познание, катарзис. Това е страшно важно според мен. Фантастиката е литература и читателят иска освен да му кажеш нещо, и да му Разкажеш. А за да му разкажеш, трябва да имаш интересна история. Като в „Пентаграм“ например и „Сън в лятна нощ“. Перфектни истории, а „Пентаграм“ с финала си уби всички модели а ла Холивуд. Идеята, че може да победиш някого (нещо?) не чрез друго, а като му покажеш нещо хубаво, е уникална.

И лично ми допадна, че не си дал голям дан, като много други – и аз в това число, на втръсналия вече киберпънк. Е, „Матрицата 4: резолюции“ не го броя за такъв.

А със сигурност на някои няма да допаднат нещата ти. И то не защото непременно ще са глупаци, неразбиращи и хора „не от нашата кръв“. Не се ядосвай и притеснявай от нехаресването от страна на „свестни“ хора. Това просто си е начин на възприемане на изкуството. Защото, колкото и вчера да се мъчеше да ни убедиш, че не се броиш за писател, фантастиката си е все пак литература.

Е, накрая за да не те само хваля: Малко с фалшив революционен патос ми дъхти „След пустинята“. Знам, че е писан в друго време, но според мен цялата идея на разказа можеше да си остане и без барикадните боеве и битките с „жандармеристите“. За хора, които не знаят кога е писан разказът и какъв беше духът на времето, особено за по-младите, със сигурно ще звучи наивно и непонятно.

Толкоз от мен. Следващия път, като дойде романът. :-)

Втора българска книга тази година, която за себе си определям като истинска фантастика! От две прочетени! Изглежда нещо наистина се раздвижва и трябва да следя по-отблизо родната продукция. И на мен поезията в някои от нещата (явно страшно харесвани от по-лирично настроените натури) ми дойде множко, но за сметка на това мисълта, идеите, позицията на автора, атмосферата, оригиналният хумор ми доставиха огромно удоволствие. Дори установих, че без да искам, съм запомнил дума по дума някои моменти.

Поздравления за отличния сборник и такова… ами… искаме още…

За да не повтарям похвалите, изредени досега, ще кажа само, че това е една от най-писателските книги в новата българска фантастика. Най-после малко истинска литература. Нещо, което почти не се среща от Любен Дилов насам. И едно прекрасно заглавие на сборника, което нямаше как да не ми стане любимо.

– Господа стратези и тактици! Създадено е непознато по своята сила оръжие, основано на разпадането на атомите. Неговата сила е огромна – ще се убедите сами. Наистина, след прилагането му възникват вредни ефекти, но над тяхното отстраняване нашите учени работят активно. Господа! Нангар намери достойна опора на своята духовна непобедимост – това са учените – нашите учени! Те са наистина самоотвержени – един от тях, чието име няма да споменавам поради секретност, загуби зрението си при взрива. Моля пуснете филма.