Атанас Славов - Третото пришествие

От всичко на света, най-обичам тези фантастични съботни следобеди. Мама вече е разчистила трапезата от обилния обяд, сипала е първите чашки домашна силовица и на верандата оставаме само мъжете — татко, дядо, вуйчо Грую и този път като приятна изненада — чичо Койчо, дето миналата година се върна от корабите — обиколил бил свят и половина, вика дядо.

Никой не ме гони в другата стая — и аз тупарлака съм утрешен мъж, вика тати, нека се уча на мъжки приказки. Много ми се иска за бъда днешен мъж, ама като не може, съм съгласен и на утрешен. Важното е, че ме имат за свой и ме оставят на трапезата да стоя на отделен стол.

Отначало винаги започват с разни глупости за разни жени или правене на пари, тати вика, че било важно, ама аз хич не ги слушам. К’во значение има на коя й е бил по-голям балкона, на коя задния двор. Няма да живея при нея, я! Пък и за парите, все някакви „прецакани“ и „изработени“ хора споменават, нищо не им се разбира. Виж, като заговорят за политиката на далечни страни, това чакам!!! Това Америка, това Русия, това Африка, там стават интересните работи…

И днеска всичко почна когато мама простря на задния чердак телевизора. Тя му е изборидала по краищата на медийното платно едни красиви первазчета с целуващи се гълъбчета — не ти е работа! Та върху това еднометрово килимче започнаха да се редят образи и звуци от света, и всички други разговори затихнаха:

„Вече трета седмица боевете по поречието на река Замбези продължават с променлив успех на прогресивните европейски сили. Най-голям напредък имаха частите на Тринадесети Трансилвански корпус «Вампирите», но откак замбийските диктатори поканаха на помощ наемници от Хаитянската Зомбармия, нещата се усложниха. Възниканаха проблеми с прехраната на трансилванските командоси, които са съвсем естествени като се има предвид метаболизма на нашите «червени каски». Омиротворителният ход на обединените европейски сили се затруднява и от намесата на отделни групи от местното терористично движение «Патриотичен фронт на черните магьосници».“

На екрана се мярнаха демонстранти с плакати: „ЕВРОПИЙЦИ ВЪН ОТ АФРИКА“.

— Че к’во им пречат толкова зомбитата на трасилванците, бре Койчо? Я с какви армии се справиха преди две години. — Тати винаги пита чичо Койчо, щото той е учен и много знае.

— Зомбито, Паро, е много особено нещо. Колкото да го гърмиш, няма файда, и да го хапеш — също, каква кръв да пият вампирите, като они нямат нито капка. Познавах един чех — беше им зъболекар, специализирал по предни зъби, много се грижат за кариесите си, вика, вампирите не са пациенти, а истинско удоволствие. Възпитани хора! — добавя поучително чичо Койчо и набожда нова кисела краставичка.

— Педерасти! — изръмжа ненадейно вуйчо Грую, той като дойде на пет сутрешни ракии, винаги му се привиждат наоколо някакви педерасти.

— Трай бе Груйо. — срязва го Тати. — Сега ни паднало да научим нещо от Койчо, кога пак ще ни дойде на гости…

Вуйчо маха безнадеждно с ръка и я протяга към нова чашка с ракия.

— Та викаш Койчо, вампирите възпитани, а?

— Ебе то, ние тук к’во знаем за възпитанието?!? Они са едни маниери, една етика, един фюнес, същински джентълмани!

Тати печално изпъшква и подхваща:

— Абе Еропата си е Европа, културата си е култура, к’во да ка’еш?!

— Койчо бе, — надига се треперливия глас на Дядо, — К’во ще ка’еш за руснаците бре, що така тия хора, все проблеми с тях, бе Койчо?

— Диви и непонятни души са това русите, Дядо — кисело отвръща чичо. — Марсианците дойдаха при тях като брат по разум при брат по разум. Сключиха законен договор с правителството им! Доставиха им технологии и неограничени количества зелена водка! И срещу това им искат само по една пинта кръв на месец от човек! На тях обаче водката не им харесала! Въстания! Партизански отряди! Сега и тези дето завладяха склада с водородни бомби в Урал! Няма да си седнат на задниците тия хора. Третото пришествие било настанало!!! Все нещо не им е в ред…

— Е, пък може да не им понася на родна земя толкова чуждопланетни мутри… — плахо се опитва да възрази Тати.

Чичо Койчо съвсем се разяри, чак разплиска чашата си в чинията с кисели краставички.

— Не им понасяло! На американците как им понася? Като дойдоха първите летящи чинии на веганците и блокираха електрониката им, какво? Разговори, преговори, като разумни същества. Сключиха търговска погодба и всеки си гледа кефа. Ваганците…