Терри Гудкайнд: Третото кралство

— НАЙ-ДОБРЕ ДА ГИ ИЗЯДЕМ веднага, преди да умрат и да се скапят — чу се нечий дрезгав глас.

Ричард едва долавяше долитащите отдалече гласове. Все още не беше дошъл напълно в съзнание и не можеше да разбере кой говори, камо ли да проумее за какво става дума, но се беше свестил достатъчно, за да се разтревожи от кръвожадния тон, с който бяха изречени думите.

— Аз мисля, че трябва да ги продадем — обади се друг мъж, докато затягаше възела на въжето, с което беше омотал глезените на Ричард.

— Да ги продадем ли? — разпали се първият. — Я погледни окървавените одеяла, в които бяха увити, и кръвта долу в каруцата. Сигурно ще умрат, преди да успеем да ги продадем, и ще отидат на халос. А и как ще ги пренесем и двамата? Някой е взел бойните коне и коня от тази каруца, както и всичко по-ценно.

Вторият мъж въздъхна недоволно.

— Тогава да изядем едрия, преди да се появи някой. Дребната по-лесно можем да пренесем, а после ще я изтъргуваме.

— Или пък да си я запазим и да я изядем по-късно.

— По-добре да я продадем. Кога друг път ще ни излезе късметът да изкараме толкова, колкото ще ни дадат за нея?

Докато двамата мъже спореха, Ричард се опита да се протегне настрани и да докосне Калан, която лежеше близо до него, ала не успя. Осъзна, че китките му са стегнати здраво с грубо въже. Вместо това я смушка с лакът. Тя не помръдна.

Ричард знаеше, че трябва да предприеме нещо, ала преди това трябваше не просто да дойде на себе си, а да си възвърне силите, защото иначе нямаше да има никакъв шанс. Той не просто чувстваше слабост. Незнайна болест, стаена дълбоко в него, беше изпила всичките му сили и забулваше ума му във вцепеняваща мъгла.

Надигна леко глава и примижа на мъждивата светлина в усилие да види нещо и да се ориентира, но не успя да различи кой знае какво. Когато главата му опря в нещо, той разбра, че двамата с Калан бяха покрити с грубо платно от зебло. Навън, изпод долния му край, различи два неясни, тъмни силуета, които стояха до каруцата откъм краката му. Единият се приближи и повдигна края на платното, за да може другият да стегне здраво с въже глезените на Калан, както бяха сторили с него.

През открилия се процеп Ричард успя да види, че е нощ. Имаше пълнолуние, но светлината беше някак приглушена, по което разбра, че небето е покрито с облаци. Ръмеше ситен дъжд, който разхлаждаше душния въздух. Зад двете фигури беше надвиснала тъмна стена от смърчове.

Калан не помръдна, когато Ричард отново я смушка в ребрата, този път по-грубичко. Ръцете й, подобно на неговите, бяха свити отпред на корема. Разтревожи се какво ли може да не е наред с нея и се напрегна още по-силно да се съвземе. Видя, че все още диша, макар и съвсем повърхностно.

Докато постепенно идваше на себе си, Ричард си даде сметка, че беше не просто слаб и трескав, но усещаше и болки в цялото тяло от стотици малки рани. Някои от тях все още кървяха. Видя, че и Калан е покрита със същите белези от порязване и пробождане. Дрехите й бяха пропити с кръв.

Ала не само това го тревожеше. Под покривалото откъм влажния въздух зад мъжете долиташе още по-тежка миризма на кръв. Преди с тях имаше други хора; хора, които бяха дошли да им помогнат. Тревогата взе надмощие въпреки опитите да напрегне сили.

Ричард усещаше остатъчното действие от изцелението и разпозна смътно намесата на жената, която го беше лекувала, но тъй като все още изпитваше болка от раните и натъртванията, осъзна, че макар да е било започнато, лечението не е продължило дълго след това, камо ли да бъде завършено.

Зачуди се защо.

Чу как нещо се влачи по пода на каруцата от другата страна на тялото му.

— Виж това — каза онзи с дрезгавия глас, докато го теглеше.

За пръв път Ричард успя да види огромните мускули на ръцете му, когато мъжът се пресегна навътре и вдигна предмета, който беше придърпал.

Другият тихо подсвирна.

— Как са могли да пропуснат нещо такова? И като стана дума, как са могли да пропуснат тези двамата?

По-едрият се огледа.

— Като гледам тази бъркотия, това трябва да е работа на шун-тук.

Внезапно вторият глас се сниши разтревожено:

— Шун-тук ли? Наистина ли смяташ така?

— Ако съдя по чутото за начина им на действие, няма кой друг да е бил.

— Ама какво ще търсят шун-тук чак тук?

Големият се приведе към другаря си.

— Същото като нас. Излезли са на лов за души.