Терри Гудкайнд - Третото кралство

Ричард се досети, че това е неговият меч.

Мъжът, който го държеше, измъкна Калан наполовина изпод покривалото. Краката й се сгънаха в коленете и се залюляха безжизнено от ръба на каруцата.

Когато човекът се разсея и се зазяпа в нея, Ричард се възползва от възможността да се надигне и да се хвърли напред, за да се опита да сграбчи меча си. Мъжът рязко го издърпа, преди Ричард да успее да докопа дръжката. Ръцете и краката му бяха вързани и движенията му не бяха достатъчно свободни, за да го сграбчи навреме.

И двамата мъже отстъпиха крачка назад. Не им беше хрумвало, че той може да е в съзнание. Ричард беше изгубил предимството си, без да спечели нищо в замяна.

Щом видяха, че е буден, двамата мъже решиха да не губят повече време. Ръмжейки като гладни вълци, те се спуснаха към него като освирепели животни. Ситуацията беше толкова странна, че чак му беше трудно да повярва, че наистина се случва.

По-дребният разкъса ризата на Ричард. Очите му блестяха с варварска жестокост. Едрият, оголил зъби в диво настървение, се хвърли право към врата му. Ричард инстинктивно надигна рамо и отби удара в последния момент. Макар да защити оголената си шия, с този ход той изложи рамото си на атаката.

Ричард изкрещя от болка, когато зъбите се впиха в ръката му. Разбра, че трябва да направи нещо, при това бързо.

Хрумна му само едно — неговата дарба. Мислено се вглъби дълбоко в себе си и отчаяно призова смъртоносни сили, настойчиво извиквайки способностите, които беше наследил по рождение.

Нищо не последва.

Гневът и отчаянието, допълнени от страха му за Калан, трябваше да послужат за основа на проявлението на неговата дарба. В миналото тя се беше отзовавала при такава неотложна нужда. Мощта й трябваше да изригне с рев.

Сега обаче сякаш не съществуваше никаква дарба, която да призове.

Неспособен да я извика, със завързани китки и глезени, той не разполагаше с друго средство, с което да отблъсне двамата мъже.

КОЛКОТО И ДА БЕШЕ обезсърчен и ядосан, че не успява да накара мистериозната си дарба да откликне, за да помогне на двама им с Калан, Ричард знаеше, че няма време да се мъчи да открие причината. Вместо това прибягна до онова, на което можеше да разчита — инстинктите си и натрупания опит.

Докато мъжете му налитаха, той се мяташе лудешки, като се стараеше да не им позволи да го приклещят и да го подчинят със сила. Легнал на земята, притиснат от тежестта на нападателите си, той безспорно беше в неизгодно положение, но знаеше, че това няма да му попречи да стори всичко по силите си, за да ги отблъсне.

С обезумели погледи двамата мъже се хвърлиха върху него, за да го притиснат към земята. В същото време се мъчеха да впият зъби в плътта му. Ричард беше чувал за хора, които са били нападани и изяждани от мечки. Мъжете, метнали се върху него, му напомниха за безпомощността, която навяваха тези разкази, но този път придружена от непозната до момента, страховита човешка злост.

На няколко пъти зъбите им се впиваха в кожата му, но всеки път Ричард успяваше да се отдръпне рязко, да се извие или да забие лакът в тях, преди да успеят да го захапят така, че да откъснат парче от плътта му. Не разбираше защо не искат просто да го пронижат смъртоносно. И двамата носеха ножове, пък и неговият меч беше тяхно притежание.

Изглеждаха така, сякаш знаеха какво искат да сторят, но неопитността им пречеше на успеха, който иначе биха постигнали. Въпреки това отчасти сполучливите им опити му нанасяха зеещи, ужасяващо болезнени рани, от които шуртеше кръв. Тъй като бързо се изморяваше да се бори под тежестта на двамата мъже, а и изпитваше немощ от загубата на кръв, Ричард си даваше сметка, че рано или късно начинанието им ще се увенчае с успех.

Незнайно защо, между опитите да отхапят части от плътта му, мъжете спряха, за да изгълтат кръвта, сякаш умираха от жажда и не искаха да оставят и капка от нея да изтече и да попие в земята. Поне прекъсването на хапането, за да се домогнат до кръвта, даде възможност на Ричард да си поеме дъх.

Обезверен, задето не успява да вземе надмощие над него, по-едрият мъж опря предмишница в гърлото му и се отпусна върху него с цялата си тежест. Ричард се бореше да си поеме въздух, докато се мъчеше да се изплъзне от хватката на ръката, притиснала гърлото му. Беше ужасяващо усещане и двамата мъже да са върху него и да се опитват да го разкъсат със зъби, а той да не може да помръдне, камо ли да ги отблъсне.