Атанас Славов - Пентаграм

Можете да се „докоснете“ до моите картини на интернетския адрес: http://www.sf-sofia.com/index.php?menu=5&id=96&t=kh.

На онези, които ще познаят фрактали в изходния материал на графиките ми и ще кажат: „Че той, компютърът де, си ги генерира самичък, за какъв автор говорим?!?“, ще отвърна с любимата поговорка на скулпторите: „Тя, статуята, си беше вътре в камъка, аз само махнах излишното…“. И аз така – картините си бяха вътре в хаотично генерираните фрактали, аз само махнах излишното. Е, и прибавих нужното :-).

Александър: Днес, след като успешно си прескочил бариерата на твоя 60-годишен юбилей, какви бъдещи планове градиш – в живота и в изкуството?

Атанас: Преди всичко трябва най-после да завърша поне първата част от моя роман, за който споменах по-горе. Работя над него повече от петнайсет години. По замисъл той ще представлява мащабна картина на всепланетните изменения при събуждането на колективния планетарен разум. Великолепна седморка от човешки съдби ще пронизва събитията. Всеки търси мястото си, а намира Цялото. Показват се стапянето на границите при познатия съвременен човек и издирването на новите закони, които оформят новите личности. Смърт на държавата; мъчителните уроци на истинската, ужасяваща свобода. Никой вече не може да живее по биологична инерция и следва да се научи… да се научи да разбира и избира.

Александър: Накрая искаш ли – на фона на все по-„хищните“ електронни медии – да очертаеш една прогноза за близкото бъдеще на отечествения ни фендъм, който обединява любителите на фантастиката?

Атанас: Тук всъщност няма нищо фантастично – то си е социален процес, но по отношение на такива процеси аз съм суров реалист. Навярно ще се задълбочава онова, което се случва с нашите клубове през последните десетина години: тоест увеличаване на процента фенове, които приемат фантастиката като средство за „кефене“ и се дразнят, когато някой твърди, че тя поставя Големите въпроси на изменящия се свят. Пазарът у нас е залят с четиво на бягството от действителността, внушаващо, че разумът е безпомощен срещу непреодолимата „тъмна природа на човека“, писано от талантливи литератори и поради което хипнотично-убедително – възможна е, виждате ли, само победа на егото или любовта и т.н.

Тази фантастика съответно формира своите привърженици. Вероятно българският фендъм окончателно ще изпадне до нивото на световния – конвенти, където главният гъдел е в това да си пиеш бирата със себеподобни четящи и „кефещи се“ от същите книги и герои. И да бъдеш скрит под полата на феодалната си баба… Иначе нито дума за реалния свят навън, за неговите разтърсващи изменения!

Кой знае, дано не съм прав.

Александър: Хм… Стари ми приятелю Атанасе, преди да се разделим по живо-по здраво, дали да не се изкефим на още един джин плюс салата от соеви кълнове?

Сборник „Мигновечност“ – издателство „Аргус“, София, 2007

О, вие, които разгърнете страниците на тази книга, „всякие житейские попечения“ отложете, както е казано в молитвата. Защото Атанас П. Славов ще ви поведе по пътища, които само той знае и никой още дори не е подозирал за съществуването им. Може да ви качи на колеоптера на Уилмър Бърди и да принуди по-нервозните да се стреснат и да захванат да хълцат. Вие нали не сте нервозни? Продължавайте смело, Атанас е отличен водач, той няма да ви изостави насред Пентаграма, за да се видите в чудо и да впрегнете всичките си мисловни и телесни енергии, та дано избегнете страховития М-зог и ужасяващия му господар Ро-гоз. Е, стреснахте ли се? Ами! Как ли не! Пък и да бяхте се ужасили, пак няма да изостанете от водителя Атанас, защото той ви примамва към други светове. Искате ли феести? „Тук дават феести“ – шепне съблазнително вашият предводител.

И ви подарява той колчан с хладни кристални стрели, летяща вибраена, песни от сандинските празници и хиляди неуловими отблясъци, изменчиви и дъгоцветни, родени от хроноафазията на… о, може би… от вашата?

Атанас П. Славов е изтънчен, дискретен, той няма да се опита да ви се натрапи или да засегне вашата чувствителност с понякога твърде особения си поглед върху нещата. Той просто благоволява да ви вземе за спътник, както е направил с Георги Арнаудов, за да стъпите заедно върху живите тъмночервени плочи, които водят през виолетови гори към непонятното отдалечаване на деинорите, към неразгадаемото черно съоръжение – извор на сияйната река, която тече отвъд света, към КАЙ – безкрая, дето се покои Всемирът.