Атанас Славов - Пентаграм

Сега на визитката под името ми пише: „Писател, кинаджия, хакер и професионален революционер“. И никакъв „ефект на пеперудата“ не може да отмени последиците от онова прекрачване на прага на Клуба по фантастика преди 27 години.

Всички вие от по-новите поколения, бъдете предупредени!

Колективен сборник „С името на Иван Ефремов“ – издателство „Ернор“, София, 2009

Опитайте се да си представите книжарница с размерите на зала Универсиада и обща дължина на щандовете половин километър. После си представете как всеки двадесет сантиметра от тези щандове хвърлят в очите ви нова предизвикателна дъгоцветна корица на книга с хиперреалистично фантастично изображение, албум, постер, плоча, видеокасета, игра или дявол знае какво. Умножете това по трите етажа, из които сноват хора от десетки националности, балони с форма на папагали, които плавно се възнасят към тавана, кино- и видеосалони, в които денонощно се прожектират фантастични филми. И отделни зали, в които едновременно (!) текат седемнадесет паралелни програми на срещи и тематични разговори за фантастиката…

Представихте ли си? Значи вече имате някаква представа от Worldcon – World SF Xага ‘90. Такова едно събитие в света на фантастиката донякъде прилича на парад на планетите. Самият Уърлдкон почти винаги се е провеждал в САЩ, където се връчваха и наградите „Хюго“, а организацията на професионалистите фантасти, създадена от Хари Харисън – Уърлд СФ, винаги се е свиквала в Европа, така че тяхното съчетаване също е едно уникално събитие. За целта поне три хиляди американци бяха прелетели океана, всички европейски страни бяха изпратили свои групи от клубове и професионалисти, имаше представители на Япония и Китай.

Пред едно истинско изпитание на сетивата и чувствата бяхме изправени и ние, тримата българи, дошли да представим нашето списание за славянска фантастика на английски език Orphia, което предварително беше предизвикало интерес сред феновете и професионалистите в англоезичния фендъм. И наистина, въпреки подтискащото изобилие на книги и списания нашият дайджест не мина незабелязан. Организаторите на програмата ни бяха подготвили приятен сюрприз – включване в официалната програма на конвента – в петък: „НФ във втория свят“, в събота: „НФ в България“ и в понеделник: „Светове на Виденията“. На вечерта, посветена на българската фантастика, дойдоха не повече от тридесетина души, но в замяна на това – хора, които наистина се интересуваха от развитието на жанра у нас. Навярно играеше роля и фактът, че сутринта ръководството на Уърлд СФ връчи две награди на дайджеста „Орфия“: наградата „Карел“ за оригинален принос във фантастиката и наградата за качество на превода, която заслужено получи завеждащият английска редакция Борис Басмаджиев. Там беше решено следващата среща на Уърлд СФ да бъде в Китай, и за национални секретари от българска страна бяха записани Атанас Славов и Борис Басмаджиев.

През това време вавилонското фенстълпотворение живееше своя бурен живот – продаваха се хиляди книги, картини, постери, сувенири, тонове рекламни листовки и цветни брошури се раздаваха безплатно, всяка вечер в отделни зали даваха коктейли различните претенденти за мястото на провеждане на следващия Уърлдкон – разбира се, това бяха представители на най-богатите щати и градове на САЩ. За нас, дошлите от Източна Европа, беше безсмислено да ходим дори да гласуваме – едва ли някой от нас би имал възможността да попадне там. Действаше и една благотворителна организация, ориентирана към помощ за нашите фенове – нещо като „Червен Кръст за фенове“, която приемаше дарения и раздаваше книги. За съжаление, това бяха предимно томчета от сериите „Тъмно бъдеще“ и „Чукът на войната“ (Warhammer) – конвейерни писания от различни автори, в които феодалното минало и постатомното бъдеще не се различава по нищо освен по оръдията, с помощта на които непрекъснато се избиват героите. Не искам да кажа нищо лошо за тези усмихнати и очарователни хора, те явно раздаваха това, което им бяха дали, защото когато на един руски колега му откраднаха документите и парите, организацията пое изцяло грижите за него.

И накрая дойде Събитието – връчването на наградите „Хюго“! И както можеше да се очаква, всичко бе организирано с американска помпозност. В дъното на сцената върху звездния фон, сред сценичен пушек и блясък, плавно се издигна класически заострена ракета. От нея излезе старомоден господин с цилиндър и куфарче, който се представи като духа на Хюго Гернсбък. Той избута на сцената масичка с четиринадесетте хромирано блестящи малки ракетки на наградите. Човек трудно може да изброи номинациите: за роман, повест, новела, разказ, критика, професионален редактор, за писател-самодеец, за фен-художник, за драматизация, професионално списание, фензин и наградата на името на Джон Кембъл за дебютант. Този път за 1990 година носител на награда за най-добър роман стана Дан Симънс с епоса „Хиперион“, за повест – Лоис Макмастър Бюджолд с „Планините на утрото“. Любопитен детайл – наградата за критика получи книгата на Алексей Паншин „Светът далеч от хълма“ – едно руско име, отдавна утвърдило се в американската редакционно-съставителска върхушка.