Атанас Славов - Пентаграм

Естествено веднага си хакна всички данни по методите за криминално разследване на убийства. Стъписа се. Ченгетата бяха толкова напреднали, че какъвто и сценарий да направеше, в изпреварващия модел винаги накрая го хващаха. Опита с въвеждане на всички най-нови параметри, които можеше да си представи, и все тая! Накрая се озлоби до такава степен, че започна да въвежда абсолютно фантастични способности на убиеца, левитация например – и пак го хващаха!… Взе да си дава сметка, че тези му планове просто миришат на самоубийство, и спря.

Тогава се появи Третия крак. За тоя луд хакер из мрежата се носеха такива небивалици, че Сит го смяташе за маскиран ИИ.

Първо се мярна като някакво анимирано банерче с гърчави въпросчета: „Имате непримирим враг? Не смеете да се отървете от него? Трябва ви желязно алиби?“… и така, все по-натрапчиво, като конска муха. Отначало просто не го видя, рекламите от всякакъв род са не повече от бял шум за истинския геймър. После си даде сметка, че именно това му е нужно – не да укрива следите си като убиец, а да ги афишира, защото си е създал желязно алиби.

И набра кода, изобразен на банерчето. Начинът, по който се появи Третия крак, беше такъв, че Сит не можеше да има никакви съмнения кой виртуален субект е насреща му. Не му се спомняше за преговорите – толкова оплетени и мъчителни бяха, но накрая му стана ясно – предлагаха му нов вид временно клониране, по-точно да му направят пълен биодвойник, който след като си изпълни задачата, се реинтегрира обратно в оригинала, като спомените и на двете разклонения на аз-а се сливаха в едно. Не успя да разбере как точно го правят, но и много-много не се опитваше. Важното бе, че тая телесна шизофрения му даваше възможността да си създаде абсолютно алиби. И то по много прост начин. Нощта преди финалния гейм щеше да има голям банкет при Аранжора, където щяха да бъдат всички значими фигури на Тоталния европолски геймплей. И той, като настоящ шампион, щеше да танцува със съпругата на Аранжора пред очите на всички, докато другото му аз убива копеленцето Джипси. Каквито и доказателства да представеха следствените органи, включително и видеокадри как извършва убийството, всичко щеше да бъде прието като постановка на конкурентите да го натопят – не можеха да игнорират показанията на най-важните хора в управата на Европолис, нали? Трябваше само да реши кой от Двамата да Го направи и естествено облагодетелстван беше оригиналът – за копието оставаха банкетът и мазните приказки с височайшата съпруга!

И сега, докато Сит се промъкваше през защитите на Джипси, отпечатваше загадъчната си усмивка върху записите на охранителните му камери (а за ченгетата това щеше да е най-сигурното доказателство, че имат работа с убиец, маскиран като Сит), в този сублимен момент неговият двойник навярно извършваше онези смешни движения, така популярни в приличното общество, и изразяваше възторзи към двойната гуша на достолепната дама, както го бяха обмислили предварително. После трябваше да излезе на огромната мраморна веранда пред банкетната зала и да изчака истинския Сит. В момента, в който се окажеха на половин метър един от друг, щеше да се задейства механизмът на реинтеграцията и те отново щяха да се превърнат в един-единствен Сит – безспорният шампион и на новия Тотален геймплей на Европолис!

Когато Сит нахлу в стаята, копеленцето Джипси просто спеше. Тъпакът бе намалил до крайност звуковите сигнализации на сигналната система и просто нищичко не беше чул! Сит бе разочарован, той очакваше борба, съпротива, а от леглото го гледаха две уплашени очи на хлапе, което дори не си е и помисляло да става мъж. И най-смешното – Джипси наистина беше от цигански произход, но сега силно мургавото му лице бе побеляло. Гледаше го едновременно и с недоверие, и с разбиране, но като че ли се готвеше нещо да възрази.

Сит не го изчака. Стреля. Пръстът му привично натисна спусъка, макар той за пръв път да беше на истинско оръжие, но автоматизмът на милионите изстрели, извършени във виртуалитето, си каза своето. Не се случи нищо ефектно – нито плющящ звук, нито кървавочервен гейзер, просто на челото на Джипси се появи неравномерна дупка и лицето му доби изражение на обиден тийнейджър, на когото са откраднали скейта. За кратко. Миг след това там нямаше никакви изражения.

Сит се обърна и излезе от стаята, като внимателно затвори вратата. Слезе по пожарното стълбище и напусна сградата. Всички тези движения беше намислил предварително и сега ги извършваше. Не пропусна нито едно. Прекоси тъмния парк и вече си представяше късия път към балната зала, където ще се слее със своя биодвойник. Без да знае защо, вдигна глава и видя звездите. Веднага в абсолютно празното пространство на ума му се появи фразата „Каква прекрасна нощ за Убиване!“.