Майкъл Крайтън - Ген

— Идеална е. Докарай я при югозападния край на Роксбъри Парк и спри пред една бяла кооперация в испански стил с порти от ковано желязо.

Нито темпераментът, нито подготовката на Алекс пасваха на ситуацията, в която се беше озовала. Целия си живот беше прекарала на светло. Спазваше правилата. Беше правист. Играеше играта, без да мрънка. Не минаваше на жълто, паркираше само на позволени места, плащаше си чинно данъците. Колегите й в кантората я смятаха за твърде педантична. На клиентите си казваше: „Правилата са измислени, за да се спазват, не да се заобикалят“. И за нея това не бяха само празни думи.

Преди пет години, когато откри, че съпругът й я мами, Алекс го изхвърли в рамките на един час, след като научи истината. Събра му багажа и го остави пред вратата, после повика човек да й смени бравите. Когато мъжът й се върна от „риболовния си излет“, тя му каза да се маха, при това му го каза през вратата. На всичкото отгоре й беше изневерил с една от най-близките й приятелки — което не я изненада, защото пасваше идеално на характера му, — и Алекс моментално прекъсна всякакви взаимоотношения с тази жена.

Разбира се, Джейми трябваше да се вижда с баща си и тя лично имаше грижата за това. Караше сина си при Мат в определеното от съда време, точно до минутата. Не че Мат връщаше навреме Джейми. Но Алекс дълбоко вярваше, че ако самата тя спазва правилата, рано или късно останалите също ще започнат да го правят.

В работата й я наричаха идеалистка, непрактична, с нереална представа за света. Тя отвръщаше, че в юридическия жаргон „реализъм“ е синоним на „безчестие“, и упорито играеше по правилата, защото смяташе, че сами по себе си те са силни оръжия.

Понякога все пак й се струваше, че поема само случаи, които не поставят под съмнение илюзиите й. Шефът на кантората им, Робърт А. Кох, беше на същото мнение. „Ти си твърде съвестна и сдържана, Алекс — каза й веднъж. — Оставяш на други да водят битката. Но понякога на всички ни се налага да влизаме в битки. Понякога конфликтът не може да се избегне“.

На младини и Кох, като баща й, бил морски пехотинец. И двамата не си мереха приказките. И се гордееха с това. Тя не им обръщаше внимание. Уви, сега не можеше просто да си затвори очите. Не знаеше какво става, но по всичко личеше, че този път няма да се измъкне само с красноречие.

Едно знаеше със сигурност — че няма да позволи на никого да я боде с разни игли, нито нея, нито сина й. И беше готова на всичко, за да го предотврати.

На всичко.

Върна се към инцидента в училището. Не беше имала пистолет. Не би могло да е иначе, разбира се, защото по принцип нямаше пистолет. Ако беше имала обаче… „Дали бих могла да ги убия, ако бяха опитали да направят нещо на сина ми?“, зачуди се.

И реши, че, да, би могла да ги убие.

И знаеше, че това е истината.

Бяла тойота хайлендър с очукана предна броня спря до тротоара. Ейми седеше зад волана.

— Джейми? Тръгваме — каза Алекс.

— Най-после! Той тръгна към кооперацията, в която живееха, но тя го спря и го поведе в друга посока.

— Къде отиваме?

— На малко пътешествие — каза тя.

— Къде? — Джейми я изгледа подозрително. — Не искам да ходя на пътешествие.

— Ще ти купя преносим плейстейшън. — Вече цяла година упорито отказваше да му купи таза електронна щуротия. Сега обаче каза първото, което й дойде наум.

— Наистина? Благодаря ти, мамо! — После нова доза мръщене. — Кои игри обаче? Искам „Тони Хок 3“, искам „Шрек“…

— Които искаш — каза тя. — Хайде, влизай в колата. Ще откараме Ейми обратно до офиса.

— А после? Къде ще отидем?

— В „Леголанд“ — каза тя. Първото нещо, което й дойде наум.

Докато караше към офиса, Ейми каза:

— Взех пакета от баща ти. Реших, че може да ти потрябва.

— Какъв пакет?

— Пристигна в офиса миналата седмица. Ти така и не го отвори. Беше в съда по делото за изнасилването. Майк Кроли. Сещаш се, политическият журналист, дето си пада по невръстни момченца.

Пакетът беше малък, доставен от „Федерал Експрес“. Алекс разкъса опаковката и изсипа съдържанието в скута си.

Евтин мобилен телефон, от еднодневките с карта.

Два предплатени ваучера.

Увита във фолио пачка пари — пет хиляди долара в стодоларови банкноти.

И бележка със странно съдържание: „В случай на неприятности. Не използвай кредитната си карта. Изключи мобилния си телефон. Не казвай на никого къде отиваш. Вземи назаем чужда кола. Звънни ми на пейджъра, когато се настаниш в мотел. Джейми да е винаги до теб“.