Майкъл Крайтън - Конго

Елиът нетърпеливо зачака продължението на съобщението от Сиймънс.

Той се втренчи в екрана. Та нали винаги бе знаел, че майката на Ейми била убита от местни жители в някакво селце близо до Багиминди. Била убита за храна и Ейми осиротяла…

ККВО ОЗНЧВА ТВА?

МЙКТА ВЧЕ БЛА МРТВА НЕ ИЗЯДНА.

Местните жители не били убили майката на Ейми? Тя вече била мъртва когато открили Ейми?

ОБСНИ

СУЕНСН ИМА КАРТН МОГА ПРДАМ?

Елиът с разтреперани пръсти набра ПРДВАЙ

Последва кратка пауза, която се стори на Елиът по-дълга и от вечност, след това видеоекранът изведе предаденото видеоизображение, разгъвайки го от горната му част до долу. Дълго още преди цялата картина да се появи на екрана, Елиът вече знаеше какво изобразява.

Груба снимка на труп на горила със строшен череп. Животното лежеше по гръб върху утъпкана земя, вероятно някакво местно селище.

В този момент Елиът почувства, сякаш загадката която бе заемала толкова дълго съзнанието му, причинила му толкова много мъка в продължение на много месеци, бе намерила своето обяснение. Ако само бяха успели да се доберат до това преди…

Трепкащото изображение върху екрана потъмня.

Десетки въпроси връхлетяха изведнъж съзнанието на Елиът. Явленията със строшените черепи се концентрираха в отдалечените — и вероятно ненаселени — райони на Конго, каниямагуфа, мястото на костите. Но Багиминди беше голямо селище с оживена търговия на река Лубула, на повече от сто мили. Как бяха успели Ейми и мъртвата й майка да стигнат до Багиминди?

— Някакъв проблем ли има? — намеси се Рос.

— Не разбирам последователността. Трябва да питам…

— Преди да го направиш — прекъсна го тя, — прегледай още веднъж предаденото до този момент. Всичко е в паметта.

Тя натисна бутона REPEAT.

Проведеният до този момент разговор изникна отново върху екрана. И в този момент едно изречение се вряза в мозъка му. МЙКА ВЧЕ БЛА МРТВА НЕ ИЗДНА.

Защо не са изяли майката? Месото на горилата се посрещаше добре, дори се смиташе за деликатес в тази част от басейна на Конго. Той бързо набра въпроса:

ЗЩО МЙКАТА НЕ БЛА ИЗДНА

МЙКТА И МЛКОТО НМРНИ ОТ ВОНН ПАТРЛ НА МСТНА АРМЯ ОТ СУДАН ПРНСЕН ТРУП И МЛКО В БАГИМИНДИ ЗА ПРДЖБА НА ТРСТИ. СУЕНСН БЛА ТАМ.

Пет дни! Елиът светкавично набра важния въпрос:

КДЕ НМРНИ?

Отговорът се появи незабавно:

НЕЗВСТН ОБЛСТ КОНГО.

ПДРОБНСТ

НМА ПДРОБНСТ. След кратка пауза: ИМА ОЩЕ КРТНИ.

ДАВЙ набра той.

Екранът се изпразни и след това се изпълни със следващото изображение. Това беше снимка в по-едър план на строшения череп на женската горила. А до строшения едър череп дребно черно създание се беше сгушило проснато върху земята със свити ръце и крачета, и уста застинала в непрестанен писък.

Ейми.

Рос на няколко пъти повтори диалога им, приключвайки с изображението на Ейми като малка — дребна, черна и пищяща.

— Не е чудно, че от толкова време сънува кошмари — каза Рос. — Сигурно е видяла как загива майка й.

— Е, сега поне вече можем да бъде сигурни, че това не са били горили. Те не посягат една на друга.

— Точно сега не можем да бъдем сигурни в каквото и да било — заяви Рос.

Нощта на 21 юни беше толкова спокойна и тиха, че към десет часа изключиха нощните инфрачервени прожектори, за да пестят енергия. Почти в същия момент в листата отвън периметъра нещо се раздвижи. Мънро и Кахега мигновено вдигнаха пушките. Шумът се усили и те дочуха странен въздишащ звук, подобно на хъхрене.

Елиът също го чу и мравки полазиха по гърба му; това беше онзи същият звук, записан в предаването от първата експедиция в Конго. Той включи магнитофона и вдигна високо микрофона. Всички зачакаха напрегнати, наострили уши.

Но през следващия час нищо не се случи. Листата шумоляха навред около тях, но не се виждаше нищо. Малко преди полунощ оградата на периметъра, която беше под напрежение, избухна в искри. Мънро мигновено изви пушката към мястото и стреля; Рос веднага включи нощното осветление и лагерът се обля в тъмночервено сияние.

— Видяхте ли го? — запита Мънро. — Видяхте ли какво беше?

Те поклатиха глави. Никой не беше видял нищо. Елиът провери записите: чуваше се само резкият пушечен гърмеж и съскането на искрите. Нямаше никакво дишане.

Остатъкът от нощта мина спокойно.

Утрото на 22 юни беше мъгливо и сиво. Питър Елиът се пробуди в шест сутринта и видя, че лагерът вече беше на крак. Мънро обикаляше периметъра на лагера с прогизнали дрехи от мокрите листа. Той поздрави Елиът с триумфален поглед и посочи към земята.