Майкъл Крайтън - Конго

— Не се смейте — каза им той. — Това е вулканична област. Изригвания, земетресения, изпепеляващи суши, пожари в саваната — всичко това може да докара иначе кротки животни до обезумялост.

— Разбунтуваната природа? — запита Елиът, поклащайки глава. — Тук изригванията са през няколко години, а ние знаем със сигурност, че градът е съществува в продължения на много столетия. Това не е възможно.

— Може да е имало дворцов преврат.

— Но какво общо може да има това с бунта на горилите? — изсмя се Елиът.

— Случва се. — Мънро беше непреклонен. — Това е Африка; винаги, когато има война, животните направо полудяват.

И той им разказа истории за бабуини атакували фермерски къщи и автобуси в Етиопия.

Елиът обаче не беше впечатлен от разказа му. Представата за природата отразяваща като огледало човешките постъпки беше много стара, най-малкото поне от времето на Езоп, и също толкова научна.

— Околният свят е индиферентен към човека — каза той.

— О, няма съмнение — отвърна Мънро. — Въпросът е само колко е останало от него.

Елиът не беше склонен да се съгласи с Мънро, но в действителност един добре известен научен труд доказваше тъкмо гледната точка на Мънро. През 1955 година френският антрополог Морис Кавале публикува една силно противоречива статия озаглавена „Гибелта на Природата“. В нея той твърди:

„Преди един милион години земята се е характеризирала с проникваща навсякъде дива фауна и флора, която можем да наречем «природа». И посред тази дива природа се намирали отделните островчета, човешки поселения. Без значение дали са били пещери с изкуствено поддържан огън или по-късно градове с жилищни комплекси и обработваеми селскостопански площи, тези островчета или острови определено не са част от природата. През последвалите хилядолетия площта на недокоснатата природа обграждаща изкуствените човешки селища прогресивно намалява, макар и тенденцията да остава незабележима през дългия ход на столетията.

Дори и преди 300 години във Франция или Англия големите човешки градове са били изолирани един от други с хиляди хектари диви площи, в които бродели диви животни както и стотици хиляди години преди това. И въпреки това процесът на човешката експанзия бил необратим.

Само преди сто години, в дните на последните велики европейски пътешественици и изследователи, природата вече толкова е отстъпила, че се е превърнала в новост; именно поради тази причина новините от африканските експедиции сграбчвали въображението на мъжа от деветнадесетия век. Навлизането в един истински природен свят било истинска екзотика, надминаващо всички представи на хората от това време, които от рождението си до смъртта прекарвали в среда пълно творение на човешките ръце.

През двадесетия век равновесието се измества толкова много, че на практика може вече да се каже, че природата е изчезнала. Дивите растения се отглеждат в оранжерии, дивите животни — в зоологически градини и паркове за игри; изкуствени създания сътворени от човешка ръка като сувенир от всевластния на времето си природен свят. Но животното в зоологическата градина или парка за игри вече не води природосъобразния си живот, точно както и човекът в градските условия вече не е в хармония с миналата природа.

Днес ние сме заобиколени от човека и неговите творения. Човекът е навсякъде по земното кълбо, а природата се е преселила в земите на фантазията, превърнала се е в отдавна изтлял сън от миналото.“

Рос повика Елиът, секвайки вечерята му.

— За теб е — каза тя, сочейки компютъра до антената. — Пак е твоят приятел.

Елиът погледна екрана. КОМПТРН АНЛЗ НА ЕЗИКА ИММ НУЖД ПОВЧЕ ДННИ МОЖШ ЛИ ДА ОСИГРШ?

ККВИ ДННИ? въведе обратно Елиът.

ПВЧЕ ЗАПСИ ОТ ИЗЛЧНИТЕ ЗА АУРАЛНТЕ.

ДА, АКО ИМА набра Елиът.

РЕГСТРРНА ЧЕСТТА 22–50 000 ХРЦА — КРИТИЧ

РАЗБРНО набра в отговор Елиът.

Последва пауза, след която екранът запита КАК Е ЕЙМИ?

Елиът се поколеба, преди да отговори. ДБРЕ.

ЕКПТ ИЗПРЩ ЦЕЛВК беше отговорът и диалогът им за момент прекъсна.

ЗДРЪЖ ВРЗКАТА.

Последва продължителна пауза.

НВРОТНА НОВНА предаде Сиймънс. ОТКРХМ МСС СУЕНСН.

За момент Елиът не разбра за какво става дума. Суенсн? Коя беше тази Суенсн? И изведнъж всичко му проблесна: Мисис Суенсън! Жената, открила и довела Ейми от Африка, тази, която я беше подарила на минеаполиската зоологическа градина. Жената, която през последните няколко седмици бе потънала нейде из джунглите на Борнео. АКО СМО БХМЕ ЗНАЛИ МЙКТА НА ЕЙМИ НЕ Е БЛА УБТА ОТ МСТН ЖИТЛИ.