Майкъл Крайтън - Сфера

Никой от останалите не проговори, всички изчакваха търпеливо какво ще каже Хари. Норман започна да осъзнава колко много зависят всички от него. Хари е единственият от нас, който може да анализира нещата. Уповаваме се на него, разчитаме на него.

— Добре — рече накрая Хари. — Засега не разполагаме с разумно обяснение. Информацията е крайно недостатъчна. Въпросът е, дали сферата реагира на нещо в непосредственото й обкръжение или се отвори по собствени причини. Къде е Тед?

— Тед заряза сферата и се върна в пилотската кабина.

— Тед е тук — рече Тед и се ухили широко. — И имам някои страхотни новини.

— Ние също — рече Бет.

— Вашите могат да почакат — каза Тед.

— Но…

— Аз зная къде е бил този кораб — заяви развълнувано Тед. — Анализирах данните от полета, разгледах звездните карти и знам къде се намира тази черна дупка.

— Тед — каза Бет, — сферата се отвори.

— Така ли? Кога?

— Преди няколко минути. След това се затвори.

— И какво се видя на мониторите?

— Никаква биологична опасност. Изглежда безвредна.

Тед погледна екрана.

— Тогава, какво, по дяволите, правим тук?

Влезе Барнс.

— Двучасовата почивка приключи. Готови ли сте всички за прощално пътешествие до кораба?

— Казано доста внимателно — рече Хари.

Сферата беше гладко полирана, безмълвна, затворена. Стояха около нея и разглеждаха изкривените си отражения. Известно време никой не заговори.

Най-накрая Тед каза:

— Чувствам се, сякаш съм подложен на тест за интелигентност и се провалям.

— Нещо като „Посланието на Дейвис“? — попита Хари.

— А, това — махна Тед.

Норман беше чувал за „Посланието на Дейвис“. Това беше една от онези случки, които защитниците на СЕТИ биха искали да забравят. През 1979 година в Рим се състоя голяма среща на множество учени, занимаващи се с търсене на извънземен разум. В основата си, СЕТИ представляваше радио-астрономическо изследване на небесната сфера. И ето че учените се бяха събрали за да решат, какво послание да изпратят.

Емерсън Дейвис, физик от Кеймбридж, беше създал послание, основаващо се на определени физични константи, като например дължината на вълната излъчвана от водорода, за която се предполагаше, че е еднаква навсякъде във вселената. Той беше подредил тези константи в двоична нагледна форма.

И тъй като Дейвис смяташе, че така би изглеждало посланието, което бихме могли да получим от извънземните, той реши, че за привържениците на СЕТИ няма да е трудно да го разшифроват. И раздаде по едно послание на всички участници в конференцията.

Никой не можа да го разшифрова.

Когато Дейвис им обясни какво е направил, всички се съгласиха, че идеята е разумна и че наистина това е идеалната форма за общуване на две чужди цивилизации. Но фактът си оставаше — нито един от тях не беше в състояние първоначално да определи смисъла на посланието.

Един от присъстващите, който се бе опитал и не успял, беше Тед.

— Е, не се старахме чак толкова — обясни той. — Конференцията беше доста натоварена. Пък и не разполагахме с помощта ти, Хари.

— Искал си само да се разходиш безплатно до Рим — рече Хари.

— Въобразявам ли си, — намеси се Бет, — или знаците по вратата са се променили?

Норман присви очи. На пръв поглед плетеницата изглеждаше същата, ала нищо чудно да са настъпили някои изменения. И да ги имаше, бяха незначителни.

— Можем да направим сравнение със старите записи — предложи Барнс.

— На мен ми изглеждат същите — рече Тед. — Пък и това е метал. Съмнявам се, да се променя толкова лесно.

— Това което ние наричаме метал, е просто течност, която плува бавно на стайна температура — рече Хари. — И не е изключено този метал да търпи промени.

— Лично аз се съмнявам — подчерта Тед.

— Момчета, — каза Барнс, — вие сте специалистите. Вече знаем, че това нещо може да се отваря. И дори се отвори веднъж. Как да го отворим втори път?

— Опитваме се, Хал.

— А на мен ми се струва, че нищо не правите.

Всички отново впериха погледи в Хари. Хари стоеше замислен и почукваше с пръст брадичката си.

— Хари?

Никакъв отговор.

Тед направи няколко крачки и шляпна сферата с разтворена длан. Разнесе се приглушен звук, но сферата остана затворена. Тед я блъсна с юмрук, но се намръщи от болка и разтърка кокалчетата си.

— Не мисля, че ще можем да проникнем вътре със сила — подхвърли Норман. Никой от останалите не отговори.

— Моята специално подбрана група за мозъчни щурмове — промърмори Барнс. — и всичко което могат е да стоят и да се блещят в нея.