Майкъл Крайтън - Сфера

Но Норман изпитваше само умора. Клепачите му натежаваха, помисли си, че ще заспи както си стои прав пред мониторите. Извини се, върна се в спалната каюта и се хвърли на своята койка. Вече не го интересуваше, че чаршафите са влажни и възглавницата е студена, нито забелязваше равномерното бръмчене на дизеловите двигатели в съседния цилиндър. Помисли си: Това е просто естествена реакция на бягство от действителността. И после заспа.

Норман се изтърколи от койката и погледна часовника си, но тук долу бе отвикнал да го носи. Нямаше представа колко е часът, нито колко дълго е спал. Погледна към илюминатора, зад който се виждаше само черна вода. Светлините на мрежата все още бяха изключени. Изпъна се в койката и вдигна поглед към сивите тръби над него. Изглеждаха по-близо, сякаш се бяха снизили към него докато беше спал. Каютата му се струваше по-тясна, по-ниска, клаустрофобична.

Още няколко дни тук, помисли си той. Божичко.

Надяваше се, че военните ще бъдат така добри да уведомят семейството му за забавянето. Иначе Елен ще се тревожи. Представи си я, как първо се обажда в Службата за Неотложна Помощ при Самолетни Катастрофи, после звъни във ВМС, опитвайки се да разбере какво е станало с него. Естествено, никой няма да знае нищо, защото експедицията е секретна и Елен ще изпадне в паника.

Малко след това престана да мисли за нея. По-лесно е да се тревожиш за своите близки, отколкото за себе си. Но това едва ли ще помогне. С Елен всичко ще бъде наред. А също и с него. Трябваше само да се зареди с търпение и да чака. Да запази спокойствие, докато бурята отмине.

Пъхна се под душа, като се питаше дали все още има топла вода, след като станцията е на аварийно захранване. За щастие имаше, и след горещата баня се почувства по-добре. Странно, помисли си той, че дори на хиляда фута под водата, горещият душ е запазил ободряващия си ефект.

Облече се и се отправи към Цилиндър В. Когато влезе, чу гласа на Тина:

— …мислиш, дали някога ще отворят това нещо?

— Може би — отвърна й гласът на Бет. — Не зная.

— Плаши ме.

— Не мисля, че има причина да се страхуваш.

— Плаши ме неизвестното.

Оказа се, че този път Бет прослушва записа.

— Така е — произнесе тя от екрана. — Но неизвестното не винаги е опасно или страшно. Най-често то е необяснимо.

— Не зная как можеш да казваш нещо подобно — попита Тина.

— Страх ли те е от змии?

Бет спря записа.

— Просто се опитвам да разбера как се е отворила — рече тя.

— Някакъв успех? — попита Норман.

Бет включи отново касетофона.

— Просто се опитвам да разбера как се е отворила — чу се гласът й.

— Някакъв успех? — Норман.

— Досега никакъв. — На съседния монитор, двамата виждаха ясно сферата. Тя беше затворена.

— Хари все още ли е вътре?

— Да — кимна Бет.

— И колко време вече?

Бет погледна пулта.

— Малко повече от час.

— Спал съм само един час?

— Аха.

— Умирам от глад — рече Норман и се отправи към столовата. Сладкишът беше изяден. Тъкмо търсеше нещо за ядене, когато се появи Бет.

— Не зная какво да правя, Норман — оплака се тя.

— С кое?

— Те ни лъжат — рече Бет.

— Кой ни лъже?

— Барнс. Военните. Всички. Всичко е нагласено.

— Хайде стига, Бет. Няма никакви конспирации. Пък и си имаме достатъчно проблеми за да…

— Погледни това — прекъсна го тя. Поведе го обратно по стълбите, включи пулта и натисна няколко копчета.

— Направи ми впечатление, още когато Барнс говореше по телефона — каза тя. — Не беше още приключил, а кабелът се спусна на дъното. Само че този кабел е дълъг хиляда фута, Норман. Би трябвало връзката да се прекъсне най-малко няколко минути преди кабелът да бъде откачен.

— Може би си права…

— Тогава, с кой е разговарял Барнс до последната минута?

— Бет…

— Виж — тя посочи екрана.

КОМУНИКАЦИОННА ВРЪЗКА ДС — КОМПУНКТ-1

0910 БАРНС ДО КОМПУНКТ-1

ПРИКЛЮЧИ ДОПИТВАНЕТО ДО ВОЕННИЯ И ЦИВИЛЕН ПЕРСОНАЛ. ВСИЧКИ ГЛАСУВАХА ДА ОСТАНАТ НА СТАНЦИЯТА ПО ВРЕМЕ НА БУРЯТА И ДА ПРОДЪЛЖАТ С ИЗСЛЕДВАНЕТО НА СФЕРАТА И КОСМИЧЕСКИЯ КОРАБ.

БАРНС, ВМС НА САЩ.

— Шегуваш се — рече Норман. — Мислех, че Барнс иска да си тръгнем.

— Така е, но си е променил решението, когато е видял последната зала и не си е направил труда да ни уведоми. Направо ми се ще да го убия това копеле — рече Бет. — Досещаш се защо е всичко това, нали, Норман?

Норман кимна.

— Той се надява да открие някое ново оръжие.

— Точно така. Барнс е хрътката на Пентагона и е тук за да надуши някое ново оръжие.