Майкъл Крайтън - Сфера

„Антропоморфичният проблем“

— Говоря сериозно — заяви Норман. — Мисля, че трябва да обсъдим въпроса дали да не я отваряме.

— Защо? — попита Барнс. — Вижте, току що получих по телефона…

— Зная — прекъсна го Норман. — Но може би е редно да помислим два пъти, преди да го сторим. — С крайчеца на окото си той забеляза, че Тина кима енергично. Хари го гледаше скептично. Бет търкаше сънено очи.

— Боиш ли се, или разполагаш със солидни аргументи? — попита Барнс.

— Имам предчувствието, — рече Хари, — че Норман е готов да цитира собствената си научна работа.

— Ами да — призна Норман. — Включил съм го в доклада си.

В доклада го беше нарекъл „Антропоморфичният проблем“. В основата си, проблемът се състоеше в това, че всеки който някога е писал или мислил за извънземен разумен живот, си го е представял подобен на човека. И дори ако извънземното същество не наподобявало външно човека — а вместо това приличало на влечуго, насекомо или пък разумен кристал — то пак реагирало подобно на човека.

— Говориш за филмите — рече Барнс.

— Но и за многобройните статии на тази тема. Всички концепции за извънземен живот, били те творение на филмов режисьор или университетски професор, в основата си са човешки концепции — те се основават на човешките стойности, човешкия мироглед, човешкия начин на контакт и разбиране на вселената. И почти винаги — на човешките белези. Две очи, нос, уста и така нататък.

— И какво?

— Какво — отвърна Норман. — Това са пълни глупости. От една страна, съществуват огромни различия в човешкото поведение, които сами по себе си затрудняват достатъчно неговото разбиране. Като, например, различията между американци и японци. Всъщност, тези две нации въобще не гледат на света по един и същ начин.

— Да, да — кимна нетърпеливо Барнс. — Всички знаем, че японците са различни…

— А когато попаднем на нова форма на живот, тези различия може да са напълно неразбираеми. Стойностите, етиката на тази нова форма да е коренно различна.

— Искаш да кажеш, че пришълците биха могли да не почитат неприкосновеността на живота, нещо като да не вярват в „Не убивай“ — каза Барнс, все още нетърпелив.

— Не — поклати глава Норман. — По-скоро имах пред вид възможността, пришълците да не могат да бъдат унищожени и следователно да не познават идеята за убийство.

Барнс замръзна.

— Пришълците да не могат да бъдат унищожени?

Норман кимна.

— Както бе казал някой, не можеш да прекършиш ръцете на същество, лишено от ръце.

— Да не бъдат убити? Искаш да кажеш, да са безсмъртни?

— Не зная — рече Норман. — Нещо подобно.

— Ами в такъв случай, — засуети се Барнс, — Боже, ако подобно същество не може да бъде унищожено… как ще го унищожим? — той прехапа устни. — Не бих желал да отворя тази проклета сфера и да пусна на свобода някое чудовище, което не може да бъде унищожено.

Хари избухна в смях.

— Е, Хал, не чакай повишение.

Барнс огледа мониторите, на които се виждаха различни гледни точки на сферата. Най-сетне промърмори:

— Не, това е невъзможно. Нито едно живо същество не е безсмъртно. Прав ли съм, Бет?

— Не съвсем — отряза го Бет. — Може да се каже, че някои живи същества на нашата планета са безсмъртни. Например, едноклетъчните организми, като бактериите, са в състояние да живеят неопределено дълго време.

— Кой говори за едноклетъчните? — изсумтя ядно Барнс.

— По същата причина, вирусите могат да се считат за безсмъртни.

— Вирусите? — Барнс се отпусна в креслото. Очевидно не беше помислял за вирусите. — Но доколко е възможно това? Кажи, Хари?

— Мисля, — отвърна Хари, — че възможностите отиват далеч отвъд всичко, което споменахме досега. Обсъждахме само три-измерни същества, които съществуват в нашата три-измерна вселена — или за да бъда по-точен — вселената, която ние възприемаме като три-измерна. С други думи, ако се срещнем с четири-измерно същество, не ще можем да виждаме онази част от него, която съществува в четвъртото измерение. Подобно същество очевидно ще бъде трудно за унищожаване. Ако си представим пет-измерно същество…

— Само за малко. Защо досега не споменахте тези възможности?

— Мислехме, че си запознат с тях — отвърна Хари.

— Да съм запознат с пет-измерни същества, които не могат да бъдат унищожени? Никой не ми е казвал нищо подобно — той поклати глава. — Да се отвори сферата ще е изключително рисковано.

— Напълно възможно.

— Явно си имаме работа с кутията на Пандора.