Майкъл Крайтън - Сфера

— И толкова можем да издържим. Имаме въздух и хранителни припаси за пет дни. Какво толкова ви тревожи?

— Мене нищо — отвърна Хари. — Но мисля, че Барнс е разтревожен.

— Всичко ще бъде на ред, за Бога! — убеждаваше ги Тед. — Мисля че трябва да останем.

Изведнъж нещо в краката им шляпна. Погледнаха надолу. Килимът беше потъмнял и подгизнал.

— Какво е това?

— Струва ми се, че е вода — каза Хари.

— Солена вода? — Тед се наведе и докосна мокрото петно. — Не ми изглежда солена.

Над главите им се разнесе глас.

— Защото е урина.

Погледнаха нагоре и видяха Тина Флетчър, приклекнала на малка платформа под купола на цилиндъра, сред мрежа от тръби. — Всичко е наред, джентълмени. Имаме малка утечка на отходната тръба, свързана с водния рециклатор.

— Отходната тръба? — поклати глава Тед.

— Съвсем малка утечка — рече Флетчър. — Никакъв проблем, сър. — Тя напръска едно от тръбите с бяла пяна от контейнера със спрей. Пяната изсъхна и се втвърди около тръбата. — В подобни случаи заливаме дупките с уретан. Идеално покритие.

— И колко често се случват такива неща? — попита Хари.

— Отходната тръба? — повтори отново Тед.

— Трудно е да се каже, доктор Адамс. Но не се безпокойте. Наистина.

— Призлява ми — каза Тед.

Хари го потупа по гърба.

— Хайде стига, няма да умреш от това. Да подремнем малко.

— Мисля, че ще повърна.

Прехвърлиха се в спалната каюта. Тед побърза да се затвори в банята, отвътре се чуваше задъханото му кашляне.

— Бедният Тед — рече Хари и поклати глава.

— Та каква беше онази работа с черната дупка? — сети се Норман.

— Черната дупка, — каза Хари, — е мъртва, силно сгъстена звезда. Нормално, звездите са като големи плажни топки, раздути от атомните експлозии вътре в тях. Когато една звезда умре и ядреното й гориво свърши, топката се свива до много по-малки размери. Ако обаче продължи да се свива, тя става толкова плътна и гравитационното й поле — толкова мощно, че процесът на свиване става необратим и продължава докато диаметърът й стигне само няколко мили. Така звездата се превръща в черна дупка. Нищо друго във вселената не е толкова плътно, колкото една черна дупка.

— Значи, наричат ги черни защото са мъртви, така ли?

— Не. Черни са, защото улавят светлината. Черните дупки имат толкова силно гравитационно поле, че всмукват всичко в себе си като гигантски прахосмукачки — целият обкръжаващ ги междузвезден прах и газ и дори светлината. Направо я поглъщат.

— Те поглъщат светлината? — попита Норман. Трудно му беше да си го представи.

— Да.

— И какво толкова ви развълнува, докато смятахте?

— Ами, това е дълга история, все още в границите на теоретичното — прозя се Хари. — Пък и едва ли има значение. Да поговорим по-късно, а?

— Добре — кимна Норман.

Хари се обърна на другата страна и заспа. От банята се чуваше само плискане на вода. Норман се върна в цилиндър Д при пулта на Тина.

— Хари откри ли те? — попита той. — Разбрах, че те е търсил.

— Да, сър. Вече получих информацията, която искаше. Защо? И вие ли искате да си направите завещанието?

Норман я погледна учудено.

— Доктор Адамс ми каза, че нямал завещание и искал да си направи. Изглежда доста бързаше. Както и да е, свързах се с повърхността и узнах, че не може да го направи. Според изискванията на закона, трябва да е написано собственоръчно, а не изпратено по ефира.

— Разбирам.

— Съжалявам, доктор Джонсън. Да уведомя ли и останалите?

— Не — рече Норман. Не ги безпокойте. Скоро ще се върнем на повърхността. Веднага след последния оглед на кораба.

Този път се разделиха във вътрешността на космическия кораб. Барнс, Тед и Едмъндс се отправиха към района на хангарите, за да претърсят необследваните досега части на кораба. Норман, Бет и Хари се установиха в пилотската кабина, както предпочитаха да я наричат, за да търсят бордовия дневник.

Едмъндс им остави малък видеомонитор, за да следят движението на другата група. И да ги чуват — Тед бърбореше непрестанно с Барнс, споделяше с него възгледите си за строежа на кораба. Вътрешната архитектура на хангарите напомняла на Тед за микенските каменни постройки в древна Гърция, особено за Лъвската порта край Микена…

— Не познавам друг човек, който да е натъпкал главата си с повече безсмислени факти от Тед — рече Хари. — Може ли да намалим звука?

Норман се прозя и изключи звука. Беше уморен. Койките в ДС-8 бяха подгизнали от влага, електрическите одеяла — тежки и лепкави. Почти невъзможно беше да се спи в тях. А и Бет беше нахлула разгневена, малко след разговора с Барнс.