Майкъл Крайтън - Сфера

— Да бе — кимна Норман. — Дайте на човека възможност да схване.

Тед вдигна купата.

— И така, ако изразяваме всичко това в математически термини, ще стигнем до извода, че изкривената купа не е нито пространство, нито време, а комбинация от двете, наречена пространство-време. Тази купа е пространство-време и обектите, които се движат в нея се движат в пространство-време. Ние не мислим за движението по този начин, но това е което се случва с тях.

— Така ли?

— Така. Да вземем за пример бейзбола.

— Идиотска игра — подхвърли Хари. — Мразя спорта.

— Разбираш ли от бейзбол? — Тед попита Норман.

— Да.

— Добре. Представи си, че батерът отправя директен удар към играча в центъра. Топката лети почти по права линия, в продължение на около половин секунда.

— Така.

— А сега си представи, че батерът подава параболична топка към същия играч. Топката се издига нагоре и после пада, като лети пет-шест секунди преди централния да я хване.

— Добре.

— Сега, пътищата на двете топки — директната и параболичната, за нас са съвсем различни. Но и двете топки се движат съвсем еднакво в пространство-времето.

— Не — учуди се Норман.

— Да — рече Тед. — И ти го знаеш. Да предположим, че ти казвам да изпратиш параболична топка до централния играч, но тя да стигне до него за половин, а не за шест секунди.

— Това е невъзможно — възрази Норман.

— Защо? — Просто ще я удариш по-силно.

— Ако я ударя по-силно, тя ще излети по-високо и ще падне по-далече.

— Ами ако те помоля да отправиш директен удар и топката да лети шест секунди преди да стигне целта?

— И това няма да мога.

— Правилно — кимна Тед. — Значи не можеш да накараш топката да върши онова, което искаш. Съществува строга закономерност, която определя пътя на топката през времето и пространството.

— Ами да. Защото Земята има гравитация.

— Така. А ние вече се споразумяхме, че гравитацията това е изкривяване на пространство-време, подобно на изкривената купа. Всяка бейзболна топка на Земята трябва да се движи по същата крива на пространство-времето, също както тази топка се движи по кривината на купата. Погледни — той сложи портокала обратно. — Ето я Земята. А ето ги батерът и централният играч — той постави два пръста на срещуположните страни на портокала. А сега, опиташ ли се да търкулнеш лагера от единия пръст до другия, ще откриеш, че трябва да се съобразяваш с кривината на купата. Или ще го плъзнеш леко и тогава той ще премине близо до портокала, или трябва да го засилиш по стената, за да се спусне от другата страна. Именно това представлява твоят бейзбол — движение в изкривено пространство-време.

— Май че схванах — рече Норман. — Но какво общо има всичко това с пътуването във времето?

— Виж, ние си мислим, че гравитационното поле на Земята е мощно — като паднем ни боли — но в действителност, то е доста слабо. Почти несъществуващо. Така че пространство-времето около Земята не е много изкривено. Много по-изкривено е около Слънцето. В някои части на вселената е силно изкривено и там могат да се наблюдават най-различни промени във времето. Ако вземем за пример някоя черна дупка…

Той внезапно млъкна.

— Да, Тед? Черна дупка?

— О, Божичко — възкликна Тед.

Хари намести очилата си и рече:

— Тед, може би за пръв път в живота си имаш право.

Двамата придърпаха един лист хартия и започнаха да драскат по него.

— Едва ли е Шварцшилдова дупка…

— Не, не. Трябва да се върти…

— …кинетичната инерция ще осигури…

— …така не можеш да доближиш сингуларната…

— …не, защото приливните сили…

— …ще те разкъсат на парчета…

— Но ако само се потопиш под вероятностния хоризонт…

— Възможно ли е? Дали биха посмели?

Двамата потънаха в мълчание, погълнати от изчисленията.

— Какво общо има тук черната дупка? — попита Норман. Но те не го чуваха вече.

Говорителят изпращя. Разнесе се гласът на Барнс:

— Внимание. Говори капитанът. Искам всички да се съберат незабавно в съвещателната стая.

— Ами ние сме в нея — рече Норман.

— Веднага, казах.

— Вече сме там, Хал.

— Това е всичко — рече Барнс и говорителят замлъкна.

— Току що разговарях чрез закодирана връзка с адмирал Спалдинг, главнокомандващ Тихоокеанските ВС в Хонолулу — започна Барнс. — По всичко изглежда, че Спалдинг едва сега е научил, че съм си позволил да използвам цивилни служители за подводна експедиция, за която той не знае нищо. Не бих казал, че е особено щастлив от факта.