Майкъл Крайтън - Сфера

Настъпи тишина. Всички гледаха към него.

— Той настоя всички цивилни незабавно да бъдат изпратени на повърхността.

Чудесно, помисли си Норман. Беше почти разочарован от това, което бяха открили досега. А и никак не го привличаше перспективата да прекара още седемдесет и два часа в тази тясна, клаустрофобична среда, изучавайки един изоставен космически кораб.

— Мислех, — рече Тед, — че имаме разрешение от президента.

— Така е — кимна Барнс. — Но възникна въпросът с бурята.

— Каква буря? — попита Хари.

— От повърхността съобщиха за вятър със сила петдесет възела и щорм от юго-изток. Изглежда в наша посока се движи циклон, който ще стигне тук след приблизително двадесет и четири часа.

— Тук ще има буря? — попита Бет.

— Не тук — поправи я Барнс. — На дъното няма да почувстваме нищо, но на повърхността ще стане доста напечено. Вероятно всички съдове ще трябва да напуснат района и да се приберат в най-близкото укритие — пристанището на Тонга.

— Значи ние ще останем сами?

— Да, от двадесет и четири до четирийсет и осем часа. Едва ли ще представлява проблем, обезпечени сме напълно, но Спалдинг е разтревожен, че трябва да отзове всички осигуряващи съдове, когато в експедицията участват цивилни. Искам да знам какво мислите. Искате ли да останете и да продължите с изследването на кораба? Или предпочитате да си тръгнете?

— Оставаме. Без колебание — рече Хари.

— Бет? — попита Барнс.

— Дойдох за да изучавам непознати форми на живот — отвърна Бет. — Но на кораба няма живот. С други думи — очакванията ми не се оправдаха. Предлагам да тръгваме.

— Норман?

— Да гледаме истината в очите — рече Норман. — Не сме подготвени да живеем в изкуствено създадена среда и не се чувстваме удобно тук. Поне аз не се чувствам. И едва ли сме най-подходящата група за изучаване на кораба. На този етап далеч по-добре биха се справили инженери от НАСА.

— Хари?

— Да си вдигаме чуковете по-скоро.

— Някаква конкретна причина?

— Наречи го интуиция.

— Не мога да повярвам, че го казваш, Хари — обади се Тед. — Особено сега, когато ни хрумна тази великолепна идея за…

— Това сега няма значение — прекъсна го Барнс. — Ще се свържа с повърхността за да ни изтеглят в рамките на дванадесет часа.

— Дявол да го вземе! — изруга Хари.

Но Норман не откъсваше поглед от Барнс. Барнс изглеждаше по-спокоен. И той иска да си тръгне, помисли си Норман. Търси каквато и да е причина да си тръгне и ние му помогнахме.

— Междувременно, — рече Барнс, — бихме могли да отскочим още веднъж и дори два пъти до кораба. Два часа почивка и отново тръгваме. Това е всичко за сега.

— Бих искал да кажа, че…

— Това е всичко, Тед. Гласуването приключи. Почини си.

Докато се готвеха да поемат обратно, Барнс рече:

— Бет, бих искал да поговоря с теб.

— За какво?

— Бет, когато се върнем на космическия кораб, не искам отново да натискаш всяко срещнато копче.

— Но аз само включих осветлението, Хал.

— Да, но не го знаеше преди да…

— Разбира се, че знаех. Над копчето пишеше „Осветление“. Какво по-ясно от това?

Двамата излязоха, като продължиха да се препират.

— Дявол да го вземе — извика Тед и ритна една от металните стени. Стената издрънча жално. Преминаха в цилиндър В по пътя към спалните каюти. — Не мога да повярвам, че наистина искате да си тръгнете — продължаваше Тед. — Та това е необикновено откритие. Как можете да го зарежете по такъв начин? И особено ти, Хари. Представи си само математическите възможности! Теорията за черната дупка…

— Ще ти кажа защо — рече Хари. — Искам да си тръгна защото и Барнс го иска.

— Барнс не иска да си ходи — възрази Тед. — Иначе защо ще ни кара да гласуваме…

— Знам какво направи. Но Барнс не иска да изглежда в очите на своите началници, че е взел погрешно решение. Затова остави на нас да решим. Ала повярвай ми, Барнс иска да си ходи.

Норман беше изненадан. Общоприетата представа за математиците, бе за хора отнесени, чийто мисли хвърчат в облаците. Но Хари очевидно притежаваше остра наблюдателност и не пропускаше и най-малката подробност.

— И защо иска да си ходи Барнс? — попита Тед.

— Ами то е ясно — рече Хари. — Заради бурята на повърхността.

— Бурята още не е дошла — възрази Тед.

— Не е — кимна Хари. — Но дойде ли, никой не знае колко дълго ще продължи.

— Барнс каза от двадесет и четири до четирийсет и осем часа…

— Нито Барнс, нито някой друг е в състояние да прогнозира колко ще трае бурята — рече Хари. — Ами ако продължи пет дни?