Майкъл Крайтън - Сфера

— Не — поклати глава Хари и продължи да вдига плочи от пода. — Но понякога не е зле да разберем, какво е търсило едно момиче в три през нощта на улицата и то в квартал с лоша репутация.

— Бях влюбена в него.

— Но кварталът си остава с лоша репутация.

— Аз бях само на двадесет и две.

— А на колко трябваше да бъдеш?

— Майната ти, Хари.

Хари отново поклати глава.

— Открихте ли кабелите, госпожице доктор?

— Открих проклетите ти кабели. Изчезват в някаква стъклена мрежа.

— Да погледнем — рече Норман и се отправи към вратата. Не веднъж бе виждал бордови записващи устройства — дълги метални кутии, напомнящи донякъде сейфове, изрисувани в червено и оранжево. Ако това е…

Той замръзна.

Гледаше към прозрачен стъклен куб, всяка от стените на който бе по един фут дълга. Вътре в куба се виждаше мрежоподобен лабиринт от фини блестящи нишки. Между нишките блестяха яркосини светлини. Отгоре на куба бяха монтирани две клапи за свръхналягане и три бутала. От лявата страна, по външната повърхност имаше множество сребърни ленти и правоъгълници. През целия си живот не беше виждал нещо подобно.

— Интересно — Хари присви очи. — Предполагам, някакъв вид оптична електронна памет. Непозната за нас — той докосна сребърните ленти на външната страна. — Не е боя, по-скоро пластичен материал. За машинно разчитане.

— От кого? Едва ли от нас.

— Не. От роботизирано устройство.

— А клапите?

— Кубът е изпълнен с някакъв вид газ, под налягане. Може би съдържа биологични компоненти, за да съхрани своята компактност. Предполагам, че тази голяма стъкленица е запаметяващо устройство.

— Бордови дневник?

— Или неговият еквивалент.

— И как да проникнем в него?

— Гледайте сега — рече Бет и се върна при пулта за управление. Тя плъзна ръка по повърхността му, активирайки различни прибори. — Да не кажете на Барнс — подхвърли през рамо.

— Откъде знаеш какво да натиснеш?

— Не мисля че това има голямо значение — заяви тя. — Предполагам, че пултът може да почувства местонахождението ти.

— Искаш да кажеш, че може да проследява пилота?

— Нещо подобно.

Точно пред тях на пулта блесна малък осветен в жълто екран.

РА 4 4 Роботизиран апарат — бел.прев. — ЛХООК ДКОМ1 косм.кор. на САЩ „Стар Вояджър“

И после нищо.

— Ей сега ще дойдат лошите новини — подхвърли Хари.

— Какви лоши новини? — попита Норман. Интересно, учуди се той, защо Хари остана да търси бордовия дневник, вместо да изследва кораба с Тед и Барнс? Какво толкова го интересува миналото на кораба?

— Може и да не са лоши — рече Хари.

— Защо смяташ така?

— Защото, — обясни Хари, — ако помислиш логично, ще се досетиш че на този кораб му липсва нещо жизнено важно… — в този миг екранът се изпълни с колони:

КОРАБНИ СИСТЕМИ РЕАКТИВНИ СИСТЕМИ

ЖИВОТО-ОБЕЗПЕЧАВАЩИ СИСТЕМИ ОТХОДНИ ПРОДУКТИ (В9)

ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ СЪСТОЯНИЕ ОП2 5 5 Операция и Поддръжка — бел.прев. (ВЪНШНО)

ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ СЪСТОЯНИЕ ОП3 (ВЪТРЕШНО)

ЗАПИС НА ПОЛЕТА СЪСТОЯНИЕ ОП4 (ПРЕДНО)

ОСНОВНИ ОПЕРАЦИИ СЪСТОЯНИЕ ДВ7 6 6 Състояние Двигатели — бел.прев. (ЗАДНО)

ПАЛУБЕН КОНТРОЛ СЪСТОЯНИЕ В (ОБЩО)

ИНТЕГРИРАНЕ (ДИРЕКТНО) СЪСТОЯНИЕ УПРАВЛ.ЗАПИС (2)

СТО 7 7 Система за Техническо Обезпечаване — бел. прев. ТЕСТ 1.0 ЛИНИЯ А9-11

СТО ТЕСТ 2.0 ЛИНИЯ А12-БХ

СТО ТЕСТ 3.0 СТАБ.ЛИН.Х

— Какво ще желаете? — попита Бет, опряла ръка на пулта.

— Запис на полета — рече Хари. Беше прехапал устни.

ЗАПИС НА ПОЛЕТА — РЕЗЮМЕ РА — ЛХООК

НП 8 8 Направление на полета — бел.прев. 01/01/43-12/31/45

НП 01/01/46-12/31/48

НП 01/01/49-12/31/51

НП 01/01/52-12/31/53

НП 01/01/54-12/31/54

НП 01/01/55-06/31/55

НП 07/01/55-12/31/55

НП 01/01/56-01/31/56

НП 02/01/56 — МОМЕНТ НА ВЛИЗАНЕ

НП ВЛИЗАНЕ

НП ВЛИЗАНЕ РЕЗЮМЕ

8&6 !!ОЗ/010/СМЩ-000/ХХХ/Х

Н&П ХХХ/Х%^/ХХХ-Х@/Х!Х/Х

— Как го разбирате това? — попита Норман.

Хари не откъсваше очи от екрана.

— Както виждаш, първите записи са през три годишни интервали. После интервалите се скъсяват, на една година, шест месеца и накрая един месец. Накрая идва записът на влизането.

— Значи са ставали все по-внимателни в записа — каза Бет. — с наближаване момента на влизане, каквото и да означава това.

— Мисля че се досещам какво означава — рече Хари. — Но не мога да го повярвам. Откъде да започнем? Какво ще кажете за резюмето на влизането?

Бет натисна няколко копчета.

Екрана се изпълни със звезди, а по края им се виждаха колони от цифри. Изображението беше три-измерно и създаваше илюзията за дълбочина.