Майкъл Крайтън - Сфера

5.024А Цилиндър А

5.024Б Цилиндър Б

5.024В Цилиндър В

5.024Г Цилиндър Г

5.024Д Цилиндър Д

Изберете едно:

Той избра цилиндър Г и на екрана се появи ново изображение. Норман посочи файла с чертежите. След това се зае да ги прелиства, страница по страница. Най-сетне откри подробния чертеж на биологичната лаборатория, на върха на цилиндър Г.

На чертежа съвсем ясно се различаваше масивна кварцова лампа, монтирана в задната част на лабораторията и то по такъв начин, че да се прибира към стената. Била е там през цялото време, но той не я е забелязал. Имаше още много подробности, които не бе забелязал — като, например, аварийния изход на извития като купол таван на лабораторията, втората сгъваема койка до входа, или черната шлифована стълба.

Паникьосал съм се, помисли си Норман. И това няма нищо общо с разни кварцови лампи и архитектурни чертежи. Няма нищо общо дори със секса. Паниката идва от там, че единственият човек освен мен на борда е Бет, а Бет се държи така, сякаш не е на себе си.

В ъгъла на екрана, мъничкият електронен часовник продължаваше да отброява времето назад и секундите се сменяха с агонизираща мудност. Още дванадесет часа, рече си Норман. Трябва да издържа само дванадесет часа и всичко ще бъде наред.

Беше гладен, но знаеше, че няма никаква храна. Беше и уморен, но нямаше къде да си легне. Както Д, така и цилиндър В бяха наводнени, а нямаше никакво желание да се качва горе, при Бет. Накрая се изтегна на пода, до койката на Хари. Беше студено и влажно. Дълго време сънят не го спохождаше.

Събуди се от ужасен грохот, а подът под краката му се тресеше. Претърколи се и скочи на крака, изпълнен с тревога. Бет вече беше при мониторите.

— Какво има? — извика той.

— Какво да има? — попита Бет.

Изглеждаше необичайно спокойна. Дори му се усмихна. Норман се огледа. Алармата не беше включена, не мигаха и аварийните светлини.

— Не зная… помислих… няма значение — той махна с ръка.

— Помисли си, че ни нападат, така ли — рече тя.

Той кимна.

— И защо ще си мислиш подобно нещо, Норман?

Бет отново го гледаше със странен поглед. Открито, хладно, с любопитство. Нямаше и следа от предишната съблазнителност. Очевидно, по един или друг начин бе събудил вечната й подозрителност към мъжете.

— Нали Хари все още е в безсъзнание? Тогава, защо си мислиш, че ще ни атакуват?

— Не зная. Сигурно съм сънувал.

Бет сви рамене.

— Може и да си доловил вибрациите от стъпките ми по пода — рече тя. — Както и да е, радвам се, че си решил да поспиш.

Отново този любопитен поглед. Сякаш нещо с него не беше наред.

— Не си спал достатъчно, Норман.

— И ти също.

— Аз говоря за теб.

— Може и да си права — трябваше да признае, че се чувстваше ободрен, след няколкото часа прекарани в сън. Усмихна й се. — Ти ли излапа сладкишите?

— Няма никакви сладкиши, Норман.

— Зная.

— Тогава, защо ме питаш — видът й бе съвсем сериозен.

— О, това беше само една шега, Бет.

— Аха.

— Просто шега. Нали разбираш, хумористично отражение на нашето положение.

— Разбирам — тя отново се обърна към мониторите. — Между другото, откри ли нещо за балона?

— Какъв балон?

— Балона с датчиците. Помниш ли, че говорихме за него?

Той поклати глава. Не помнеше.

— Преди да тръгна към подводницата, попитах те за кодовете, с които се изпраща балон към повърхността и ти обеща да погледнеш в компютъра.

— Обещал съм?

— Да, Норман. Обеща.

Замисли се. Спомняше си добре, как двамата с Бет вдигнаха отпуснатото тяло на Хари, поставиха го в койката, как Норман изтри кръвта от носа му, а Бет се опитваше да включи венозна система, доколкото й позволяваше опитът с лабораторните животни. Бет дори се беше пошегувала, че се надява Хари да извади по-голям късмет от нейните животинчета, които обикновено измирали. След това Бет предложи да отиде до подводницата, а Норман остана при Хари. Ето това си спомняше. Нямаше нищо за никакви балони.

— Налага се — продължаваше Бет. — Защото в съобщението се казва, че трябва да потвърдим получаването му, а единствения начин е като изпратим балон на повърхността. Двамата с теб решихме, че щом бурята отминава, този път може и да не скъсаме свързващия кабел. Остана само да разберем как се пуска балона. Ти каза, че ще потърсиш командите.

— Наистина не помня — отвърна той. — Съжалявам.

— Норман, трябва да работим заедно в тези последни няколко часа — укори го Бет.

— Съгласен съм. Права си.