Майкъл Крайтън - Сфера

Радиоуредбата изпука.

— При подводницата съм — докладва Бет. — Качвам се на борда.

Норман погледна през илюминатора към ДС-7 и видя, че Бет се намира под хангара с миниподводницата. Скоро, за последен път щеше да натисне бутона за задържане. Норман отново се обърна към Хари.

Не откриха в компютъра никаква информация за това, как да държат Хари в безсъзнание следващите дванадесет часа, но така или иначе, трябваше да го сторят. Хари или щеше да издържи, или не.

И ние също, помисли си Норман. Той погледна брояча на монитора. Показваше 12.30 и продължаваше да отброява назад. Норман нагласи одеялото на Хари и се върна при пулта.

Сферата си беше на място, макар и с променени бразди. Преживяното в последните часове го бе накарало да забрави напълно разсъжденията си за това откъде се е взела и с каква цел е създадена. Не, последното може би вече не беше тайна за тях. Как я нарече Бет? Мисловен ензим. Ензимът е вещество, което спомага да се извърши химическа реакция, без да взима участие в нея. В тялото на човек, подобни химически реакции протичат непрестанно, въпреки че телесната температура е твърде ниска, за да вървят гладко. Ето защо са необходими ензимите, те ускоряват химичните процеси. Те правят възможен живота. А Бет бе нарекла сферата мисловен ензим.

Много умно, рече си Норман. Бива си я тая жена. В последните събития, нейната природна импулсивност се бе оказала съвсем на място. След като бяха приспали Хари, Бет изглеждаше все така хубава, но Норман с облекчение установи, че неговите собствени черти са се върнали към своята нормална пухкавост. Докато гледаше сферата на монитора, зърна добре познатото си отражение.

Тази сфера.

Норман се зачуди, дали някога ще разберат какво точно е станало вътре. Хари разказваше нещо за светлини, подобни на светулки. И за някаква пяна. Да, пяната. Странен шум привлече вниманието на Норман към илюминатора.

Подводницата се движеше.

Освободена от прикрепващите я въжета, жълтата миниподводница се носеше над дъното, а светлините й блестяха. Норман удари клавиша на уредбата.

— Бет? Бет!

— Тук съм, Норман.

— Какво правиш?

— Успокой се, Норман.

— Какво правиш в подводницата, Бет?

— Само една предпазна мярка, Норман.

— Отиваш ли си?

Тя се изсмя в отговор. Безгрижен, лек смях.

— Не, Норман. Само се успокой.

— Кажи ми какво правиш.

— Тайна.

— Стига, Бет.

Само това ми липсваше, помисли си той. Бет се е побъркала. Спомни си отново за нейната импулсивност, на която само преди минута се бе възхищавал. Сега вече не му бе до възхищение.

— Ще говорим по-късно — отряза Бет.

Подводницата застана в профил и той забеляза червени сандъци в механичните й ръце. Не можеше да разчете надписите от такова разстояние, но сандъците му се сториха смътно познати. Междувременно подводницата заобиколи перката на космическия кораб и се спусна на дъното, където постави първия сандък. Миниподводницата се издигна отново, сред облак от тиня и мътилка и измина около стотина ярда. Спря повторно, освободи втория сандък, а сетне продължи, заобикаляйки кораба в кръг.

— Бет.

Никакъв отговор. Норман впи поглед в сандъците. Със сигурност имаше някакъв надпис, но не можеше да различи и една буква.

Подводницата бе затворила кръга и сега се носеше право към ДС-8. Светлините й бяха насочени към него. С наближаването се включиха сензорните аларми и отново замигаха червените предупредителни индикатори. Мразя ги тези аларми, помисли си Норман и огледа нервно пулта. Как, по дяволите, се изключват? Той вдигна очи към Хари, но Хари продължаваше да е в безсъзнание.

— Бет? Чуваш ли ме? Изключи проклетите аларми.

— Натисни F8.

F8 ли, това пък какво е? Норман огледа клавиатурата и накрая забеляза поредица от клавиши, маркирани от F1 до F20. Натисна F8 и алармите замлъкнаха. Подводницата беше съвсем наблизо, светлините й блестяха право в илюминатора. Можеше да различи Бет съвсем ясно, седнала под прозрачния похлупак, в предния отсек. В следващия миг подводницата се спусна надолу и изчезна от погледа му.

Норман изтича до илюминатора и погледна след нея. „Подводна звезда III“ лежеше на дъното, а механичните й ръце разполагаха наоколо още сандъци. Сега вече успя да прочете надписа.

ВНИМАНИЕ! ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО! ЕКСПЛОЗИВИ ТЕВАК!

— Бет? Какво, по дяволите, правиш?

— По-късно, Норман.

Той се вслуша в гласа й. Изглеждаше му съвсем нормален. Не, рече си Норман, нищо й няма. Звучи напълно уверено. Сигурен съм, че й няма нищо.