Майкъл Крайтън - Сфера

— Може би. Някакъв анестетик. Не зная.

— Ще свърши ли работа?

— Всичко, което може да предизвика безсъзнание, ще ни свърши работа. Така поне смятам.

— Дано да си прав, — отвърна Бет, — защото ако започне да сънува и от съня му се появят разни чудовища, с нас е свършено.

— Няма опасност. Анестезията води до дълбоко безсъзнателно състояние, което се характеризира с липса на съновидения — Норман продължаваше да чете етикетите на различните медикаменти. — Знаеш ли за какво служат тези лекарства?

— Не, — поклати глава Бет, — но в компютъра има подробно описание. Прочети ми имената и аз ще ги намеря в справочника.

— Дифенил парален.

Бет натисна няколко клавиша и прегледа появилия се на екрана текст.

— Това е… като че ли… против изгаряне.

— Ефедрин хидрохлорид.

— Това пък… — тя плъзна пръст по екрана, — май е за морска болест.

— Валдомет.

— За язва.

— Синтаг.

— Синтетичен аналог на опиума. Бързодействащ.

— Предизвиква ли безсъзнателно състояние? — попита Норман.

— Не, ако се съди по описанието. Пък и продължителността на действие е само няколко минути.

— Таразин.

— Транквилизатор. Води до сънливост.

— Добре — той остави шишето встрани.

— Има и халюцинаторен ефект.

— Не ни трябва — Норман пъхна обратно шишето. Само това им липсваше. — Риордан?

— Антихистаминов препарат. При ухапвания.

— Оксаламин?

— Антибиотик.

— Хлорамфеникол?

— Също антибиотик.

— По дяволите — почти не оставаха лекарства. Парасолутрин?

— Сопорифично средство.

— Какво означава това?

— Приспивателно…

— Нещо като хапче за сън?

— Не съвсем, тук пише, че може да се използва в комбинация с парацин трихлорид за обща анестезия.

— Парацин трихлорид… да… има го.

Бет продължи да чете от екрана.

— Двадесет милилитра парасолутрин, примесени с шест милилитра парацин и приложени вътремускулно предизвикват състояние на дълбок сън, подходящо за хирургични процедури… не са наблюдавани нежелани въздействия върху циркулаторната система… събуждането обикновено е трудно… REM 11 11 REM — Rapid eye movement — движение на очите по време на сън и съновидение — бел. прев. -активността е подтисната…

— Колко време продължава ефектът?

— Три до шест часа.

— И с каква скорост настъпва действието?

Тя сбърчи вежди.

— Не пише. След като бъде постигната необходимата дълбочина на анестезия, възможно е извършването дори на средни по тежест хирургически манипулации… не, не пише с каква скорост настъпва.

— Проклятие — рече Норман.

— Вероятно уводът е бърз — предположи Бет.

— Ами ако не е? Ако са необходими двадесетина минути? Ще можем ли да се преборим с него? И с това, което създава?

Тя поклати глава.

— Само това е информацията.

Накрая се спряха на смес от парасолутрин, парацин, дулцинеа и синтаг — опиатът. Норман напълни една по-голяма спринцовка с разтвор от ампулите. Получи се конска доза.

— Дали няма да го убие? — попита Бет.

— Не зная. Имаме ли друг избор?

— Не — поклати глава Бет. — Трябва да го направим. Досега поставяла ли си инжекция?

— Никога — отвърна Норман. — А ти?

— Само на опитни животни.

— Къде да я забия?

— В рамото — посъветва го Бет. — Докато спи.

Норман вдигна спринцовката към светлината и пръсна няколко капки от сместа.

— Готов съм — заяви той.

— Най-добре и аз да дойда с теб — предложи Бет. — Ако се наложи, ще го държа.

— Не — отвърна Норман. — Ако не спи и види, че влизаме двамата, това ще събуди подозренията му. Той знае, че ти не спиш с нас на койките.

— Ами ако започне да буйства?

— Мисля, че ще се справя.

— Добре, Норман. Както кажеш.

Светлините в коридора на цилиндър В грееха неестественоeно ярко. Норман чуваше стъпките си по мокета, както и тихото бръмчене на въздушните помпи и отоплителната инсталация. Усещаше и тежестта на стиснатата в ръката му спринцовка. Спря се пред вратата на спалното помещение.

От двете й страни стояха на пост жени, облечени във флотски униформи. Когато Норман наближи, те застанаха мирно.

— Свободно — рече им усмихнато Норман.

Жените отказаха да се подчинят.

— Съжаляваме, сър! Но имаме стриктна заповед!

— Разбирам — кимна Норман. — Е, продължавайте службата — той понечи да ги подмине и да влезе в спалното.

— Извинявайте, доктор Джонсън!

Жените му препречиха пътя.

— Какво има? — попита ги той с невинен изглед.