Майкъл Крайтън - Сфера

— Влизането забранено за всички членове на групата, сър!

— Но аз искам да си легна.

— Много съжаляваме, доктор Джонсън! Никой не бива да тревожи доктор Адамс докато спи, сър!

— Няма да тревожа доктор Адамс.

— Съжаляваме, доктор Джонсън! Бихте ли ни показали, какво държите в ръката си, сър?

— В ръката си?

— Да, има нещо в ръката ви, сър.

Започваше да се дразни от техния механичен, подобен на картечна стрелба, маниер на разговор. Огледа ги внимателно. Под прилежно изгладените униформи изпъкваха яки мускули. Съмняваше се, че ще успее да си пробие път със сила. Зад открехнатата врата забеляза Хари, изтегнат в койката, шумно хъркащ. Моментът бе извънредно подходящ да му постави инжекцията.

— Доктор Джонсън, бихте ли ни показали, какво държите в ръката си?

— Не, проклет да съм, но не искам.

— Много добре, сър!

Норман се обърна и пое обратно към цилиндър Г.

— Видях всичко — посрещна го Бет и кимна към мониторите.

Норман проследи погледа й и зърна двете жени в коридора. На съседния монитор се виждаше сферата.

— Сферата се е променила! — извика Норман.

Плетеницата от бразди върху повърхността на сферата определено се бе променила, сега вече покриваше значително по-голяма площ и изображението бе станало още по-сложно. Норман бе абсолютно уверен, че е настъпила промяна.

— Мисля, че си прав — съгласи се Бет.

— Кога се е случило?

— Можем да прегледаме записа — предложи тя. — Но първо да се погрижим за онези двете.

— Как? — попита Норман.

— Много просто — рече Бет и стисна юмруци. — В цилиндър Б има пет харпуна с експлозивни глави. Ще донеса два от тях, а след това ще направим пазачите на пух и прах. През това време ти скачаш вътре и боцваш Хари.

Хладнокръвието, с което разкриваше плана си би му се сторило смразяващо, ако не беше толкова красива. Чертите й бяха по-нежни от всякога. Сякаш само за часове осанката й бе станала още по-елегантна и привлекателна.

— Харпуните са в Б? — учуди се Норман.

— Разбира се. Виж на монитора — тя превключи изображението. — По дяволите.

В цилиндър Б нямаше никакви харпуни.

— Мисля, че онова копеле е взело всички предпазни мерки — рече Норман. — Добрият стар Хари.

Бет го погледна замислено.

— Норман, добре ли се чувстваш?

— Разбира се, защо?

— До аптечката има огледало. Иди се погледни.

Той застана до аптечката и се погледна в монтираното на стената огледало. Това, което видя, направо го потресе. Не очакваше гледката да е особено приятна, отдавна бе привикнал с торбичките под очите, а и не беше се бръснал от няколко дни.

Но лицето, което го гледаше отсреща, бе съвсем измършавяло, измъчено, с гъста черна брада. Под зачервените му очи се очертаваха големи тъмни кръгове. Косата му бе сплъстена и мазна, прилепнала за челото. Имаше нещо заплашително във вида му.

— Изглеждам като доктор Джекил — рече той. — или, по-скоро, мистър Хайд 12 12 „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ — роман от Робърт Луис Стивънсън, третиращ раздвоението на личността — бел. прев. .

— Да. Така е.

— А ти ставаш все по-хубава — продължи Норман. — Нищо чудно, аз бях този, който се държа зле с Джери. Затова и придобивам все по-зъл вид.

— Мислиш, че Хари го прави?

— Така предполагам — кимна Норман. И добави мислено: Надявам се.

— Чувстваш ли се променен, Норман?

— Не, същия съм си. Само дето изглеждам ужасно.

— Да. Страшничко е да те гледа човек.

— Сигурно си права.

— Наистина ли се чувстваш добре?

— Бет…

— Добре — махна с ръка Бет. Тя се обърна и погледна мониторите. — Имам още една идея. Двамата се прехвърляме в цилиндър А, поставяме си костюмите, връщаме се в Б и изключваме подаването на въздух в цялата станция. Докато Хари изгуби съзнание. Пазачите му ще изчезнат, а ние отиваме при него и му поставяме инжекцията. Какво мислиш?

— Заслужава си да опитаме.

Норман остави спринцовката. Двамата забързаха към цилиндър А.

Когато минаваха по коридора на В, пазачите отново застанаха мирно.

— Доктор Халпърн, сър!

— Доктор Джонсън, сър!

— Продължавайте, момичета — отвърна им Бет.

— Да, сър? Може ли да попитаме, къде отивате, сър?

— Рутинна обиколка — отвърна Бет.

— Много добре, сър!

Позволиха им да минат. Влязоха в цилиндър Б, сред бъркотията от кабели и машинарии. Норман ги разглеждаше разтревожено, нищо не разбираше от механика и нямаше никакво желание да се ровичка в живото-обезпечаващата система. Но друг изход нямаха.