Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ СЕКУНДИ ДО ВЗРИВА — напомни гласът.

Изведнъж се ядоса, защото гласът беше женски, съблазнителен, защото беше записан отпреди на магнетофон и защото някой беше измислил всички тези неумолими предупреждения като сценарий, който компютрите и лъскавите машинарии изпълняваха. Сякаш собствената му съдба беше запланувана още от самото начало.

Обзе го ярост.

После Хол вече не можеше да си спомни как е изминал останалото разстояние, как е успял да застане на колене и да извади ключа. Спомняше си само, че го завъртя и видя зелената лампичка.

ВЗРИВЪТ СЕ ОТМЕНЯ — обяви гласът, сякаш това беше нещо съвсем обикновено.

Хол се отпусна тежко на пода. Обгърна го черна мъгла.

Някакъв далечен глас каза:

— Идва на себе си.

— Така ли?

— Да, вижте.

След миг Хол се изкашля. Сякаш извадиха нещо от гърлото му, после пак се закашля, помъчи се да си поеме въздух и отвори очи.

Едно загрижено женско лице се наведе над него:

— Добре ли сте? Сега всичко ще мине бързо.

Хол се опита да й отговори, но от устата му не излезе нито звук. Лежеше тихо по гръб и чувстваше как диша. Отначало му беше трудно, после гръдния кош започна да се повдига все по-лесно и по-свободно. Извърна глава и промълви:

— Дълго ли съм…?

— Около четиридесет секунди — отговори момичето. — Дишането ви по всяка вероятност е спряло за около четиридесет секунди. Бяхте малко посинял, като ви намерихме, но веднага ви донесохме тук и ви вкархаме респиратора.

— Кога беше това?

— Преди около дванадесет-петнадесет минути. Лигаминът има кратко действие, но въпреки това се страхувахме… А сега как се чувствате?

— Чудесно.

Огледа се. Намираше се в болничната стая на четвъртия етаж. На телевизионния монитор се виждаше лицето на Стоун.

— Здравейте — каза Хол.

Стоун се усмихна широко:

— Моите поздравления.

— Значи бомбата не…

— Да, бомбата не…

— Това вече е добре — промълви Хол и затвори очи. Спа окло час и като си отвори очите, на монитора нямаше никой. Момичето му каза, че доктор Стоун говори с базата Вандънбърг.

— Какво става?

— Според предвижданията микроорганизмите се са над Лос Анжелос.

— И?

Сестрата сви рамене.

— Нищо, изглежда нямат никакво вредно въздействие.

— Да, точно така, абсолютно никакво вредно въздействие — потвърди Стоун доста по-късно. Очевидно са мутирали в доброкачествена форма. Все още очакваме съобщение за някаква странна смърт или болест, но вече шест часа не сме получили нищо и вероятността да получим намалява всяка минута. Смятаме, че те пак ще напуснат атмосферата, защото кислородът е прекалено много за тях. Добре, че не избухна бомбата.

— Колко секунди бяха останали? — попита Хол.

— Когато превъртяхте ключа ли? Около тридесет и четири.

Хол се усмихна:

— Цяла вечност, даже не е било необходимо да се вълнува човек.

— Може би от мястото, където бяхте вие. Но ние от петия етаж доста се вълнувахме. Освен това бях забравил да ви кажа, че за да се улесни взривът, тридесет секунди преди това трябваше да се изтегли въздухът от петия етаж.

— Наистина ли? — възкликна Хол.

— Сега обаче всичко е наред — усмихна се Стоун. — Щамът е в ръцете ни. Ще продължим да го изследваме. Вече започнахме да анализираме мутантните му форми. Поразително разнообразни са. Убедени сме, че ще се придвижи в горните слоеве на атмосферата и няма да ни създава неприятности на земята. Що се отнася до нас, тук-долу, ние вече знаем как стават тези мутации. Това е най-важното. Това поне знаем.

— Знаем — повтори Хол.

— Да — каза Стоун. — Трябва да го знаем.

Катастрофата с „Андрос V“, пилотирания космически кораб, който изгоря при влизане в горните слоеве на атмосферата, беше официално обяснена с техническа неизправност. Термоизолационната броня се беше разрушила поради високата температура от триенето с въздуха. Вследствие на това НАСА нареди да се изследват методите при строежа на този вид броня.

Конгресът и пресата повдигнаха въпроса за по-голяма безопасност на полетите. В резултат на натиск от страна на правителството и общественото мнение, НАСА се съгласи да отложи полетите с екипаж за неопределено време. Това решение беше оповестено от Джек Мариът, „говорителят на Андрос“, на пресконференцзията, състояла се в Центъра за пилотирани полети в Хюстън. Част от стенограмата на конференцията поместваме тук: