Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

— Ах, да, самолета…

Хол кимна.

— Никой от войниците на земята не е пострадал, но във въздуха пилотът е видял със собствените си очи как пластмасата на самолета му се топи.

— Значи сега Бъртън е изложен на съвсем друг, безвреден организъм. Затова и плъхът е жив.

— Затова и Бъртън е жив — допълни Хол. — Не е необходимо да диша бързо. Той е жив защото щамът „Андромеда“ се е променил.

— Той може да се промени отново — предположи Стоун. — А ако повечето мутации стават едновременно с размножаването и нарастването на организма…

Изведнъж завиха сирените и червената светлина на компютъра светна.

СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛИТЕ НУЛА. ПЕТИ ЕТАЖ ЗАРАЗЕН И ИЗОЛИРАН.

Стоун се обърна към Хол:

— Бързо. Излизайте. Тук няма подстанция. Тя е в другия сектор.

За момент Хол гледаше с недоумение и си седеше на стола. Изведнъж разбра, втурна се към вратата, за да изтича коридора. В същия момент чу как нещо изсвистя и тежка стоманена врата му препречи пътя.

Стоун изруга:

— Хванахме се. Ако бомбата избухне, ще разпръсне микроорганизмите по цялата земя. Ще се получат хиляди мутации, всяка ще убива по свой начин. Никога няма да можем да се избавим.

Монотонният механичен глас повтаряше по високоговорителя:

ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН. ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН. ОБЯВЕНА Е ТРЕВОГА. ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН.

За миг настъпи тишина, после се чу прещракване — сменяше се записът. Мис Гладис Стивънс от град Омаха, щата Небраска, съобщи тихо:

ОСТАВАТ ТРИ МИНУТИ ДО АТОМНИЯ ВЗРИВ.

Сирената отново зави тревожно. Голямата стрелка на всички часовници се премести на дванадесет, а малката започна да отчита времето. Стоп-часовниците светеха червено, а една зелена линия на циферблата показваше минутата на взрива.

Механичният глас повтори спокойно:

ОСТАВАТ ТРИ МИНУТИ ДО ВЗРИВА.

— Автомат — поясни Стоун. — Етажът е заразен и системата се задвижва. Не трябва да допуснем това.

Хол държеше в ръка ключа.

— Няма ли някакъв начин да се доберем до подстанцията?

— На този етаж не може. Всички сектори са изолирани един от друг.

— Но нали и на другите етажи има подстанции?

— Да…

— Как мога да стигна до тях?

— Никак. Всички пътища са отрязани.

— А централното ядро?

Централното ядро бе свързано с всички етажи.

Стоун сви рамене:

— Предохранителните системи…

Хол си спомни, че бяха разговаряли с Бъртън за това централно ядро. Теоретически по него можеше да се стигне директно до най-горния етаж. Но практически бе невъзможно, защото по окръжността бяха разположени лигаминови датчици, предназначени да попречат на някое лабораторно животно да се измъкне в централното ядро. В случай на произшествие по тръбите протичаше лигамин, производно на отровата кураре, в газово състояние, силно разтворимо във вода. Освен това имаше и автоматични пистолети със стрели, намазани с лигамин.

ОСТАВАТ ДВЕ МИНУТИ И ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ СЕКУНДИ.

Хол вече беше в лабораторията и наблюдаваше през стъклото вътрешното работно пространство. Някъде по-навътре беше и централното ядро.

Хол попита:

— Какви са шансовете ми?

— Никакви — отсече Стоун.

Хол се наведе и допълзя по тунела до пластмасовия костюм. Почака да се херметизира, взе един нож и отряза тунела, като ненужна опашка. Той вдиша с пълни гърди лабораторния въздух, пълен с микроорганизми, хладен и свеж.

Нищо не му се случи.

Стоун отиде в другата стая и започна да го наблюдава. Хол видя, че устните му се движат, но нямаше звук. След секунда мониторите се включиха и той чу гласа на Стоун: „… най-доброто, което можеше да измислим.“

— За какво говорите?

— За предохранителната система.

— Много съм благодарен — каза Хол и се придвижи към гумения уплътнител. Отворът беше малък и кръгъл и водеше право към централното ядро.

— Има само една възможност — каза Стоун. — Дозите са ниски. Изчислени са за десеткилограмово животно, т.е. колкото за една голяма маймуна. А вие сте най-малко седемдесет, нали? Бихте могли да издържите и по-голяма доза, докато…

— Докато умра — уточни Хол.

„Жертвите на кураре загиват от задух. Мускулите на гърдите и диафрагмата се парализират. Не е най-приятният начин за умиране“ — мислеше си Хол.

— Пожелайте ми успех — каза той.

ОСТАВАТ ДВЕ МИНУТИ И ТРИДЕСЕТ СЕКУНДИ — напомни гласът на Гладис Стивънс.

Хол проби уплътнението с юмрук, пропълзя в облак прах и влезе в централното ядро.