Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

— Спрете го и оставете Бъртън при нормални условия.

Хол гледаше Бъртън. Явно кислородът беше започнал да му действа. Не дишаше толкова бързо, гърдите му бавно се повдигаха.

Взе микрофона.

— Бъртън, тук е Хол. Намерих отговора. Щамът се размножава само в много малък диапазон на PH. Разбирате ли? Много малък диапазон. Щом имате повишена киселинност или алкалност на кръвта, сте в безопасност. Искам да бъдете в състояние на респираторна алкалоза. Затова дишайте колкото можете по-бързо.

— Но тук влиза чист кислород. Ще стане пренасищане и ще загубя съзнание. И без това вече се чувствам като замаян.

— Не, няма. Ние изключихме кислорода. Сега дишайте колкото се може по-бързо.

— Дайте му въздух с повече въглероден двуокис.

— Но „Андромеда“ най-добре се размножава в среда на въглероден двуокис.

— Да, но не при неблагоприятно PH на кръвта. Сега разбирате, нали? Въздухът няма значение, а кръвта има. Трябва да създадем неблагоприятен баланс на кръвта.

Изведнъж Стоун разбра:

— Наистина, бебето много викаше.

— Точно така, затова.

— А старецът с аспирина имаше учестено дишане.

— Освен това пиеше „Стерно“.

— Така че и двамата са имали доста нарушен алкално-киселинен баланс — разсъждаваше Стоун.

— Така е — потвърди Хол, — грешката ми е, че обръщах внимание само на ацидозата и не разбирах как у бебето се е увеличила киселинността. А то било точно обратното — увеличила се е алкалността. Така че можеш да се спасиш и по двата начина — или много киселина, или много малко киселина — само да не си в диапазона на растежа на „Андромеда“.

Хол се обърна пак към Бъртън:

— Продължавайте да дишате бързо. Не спирайте. Движете гръдния кош, за да отделяте повече въглероден двуокис. Как се чувствате?

— Добре — отвърна Бъртън задъхано. — Уплаших се… но сега е добре.

— Така, отлично.

— Вижте какво — Стоун погледна Хол. — Не можем да го държим така до безкрайност. Рано или късно…

— Разбира се, но трябва първо да алкализираме кръвта му — поясни Хол и се обърна пак към Бъртън:

— Огледайте се и вижте няма ли в лабораторията нещо, което да повиши PH на кръвта ви.

Бъртън се огледа.

— Не виждам нищо.

— Сода бикарбонат? Витамин С? Оцет?

Бъртън неистово ровеше всред шишенцата и епруветките на полицата и поклати отрицателно глава:

— Нищо няма.

Хол почти не го чу. Той броеше вдишванията — тридесет и пет в минута. Дишането беше дълбоко и хубаво. Това щеше да го поддържа известно време, но наистина рано или късно той щеше да се изтощи. Дишането беше трудна работа — можеше да загуби съзнание.

Хол огледа лабораторията. Изведнъж забеляза плъха. Черният норвежки плъх стоеше тихичко в клетката си в ъгъла и наблюдаваше Бъртън.

Хол замръзна на мястото си.

— Този плъх…

Той дишаше бавно и леко. Стоун също го забеляза:

— Какво, по дяволите, става…

В този момент лампите замигаха и компютърът светна.

АВАРИЙНО ИЗМЕНЕНИЕ СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛЯ

В-112-6886

— Господи — възкликна Стоун.

— Къде е това уплътнение?

— На една от обвивките — свързана е с всички лаборатории. Главното херме…

Екранът пак светна.

АВАРИЙНО ИЗМЕНЕНИЕ СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛИТЕ:

А-009-54-78

В-430-0030

Н-906-6656

Те четяха надписите с удивление.

— Нещо става — каза Стоун. — Нещо много лошо.

— Не разбирам…

Хол възкликна:

— Детето, разбира се, детето.

— Детето?

— И тоя проклет самолет. Всичко съвпада

— За какво говорите? — ядоса се Стоун.

— Детето е нормално — отговори Хол, — значи то може да плаче и да разруши алкалнокиселинния си баланс. Добре. Това е попречило на щама „Андромеда“ да проникне в кръвта му и да го убие.

— Да, да — отговори Стоун нетърпеливо. — Вече ми казахте това.

— А КОГАТО СПРЕ ДА ПЛАЧЕ?

Стоун го погледна втренчено. Нищо не каза.

— Искам да кажа — поясни Хол, — че рано или късно бебето щеше да спре да плаче. Значи алкално-киселинният му баланс щеше да се възстанови и то пак щеше да бъде уязвимо за заразата.

— Да.

— И въпреки това, то не е умряло.

— Може би някакъв бърз начин за изработване на имунитет.

— Не е възможно. Има само две обяснения. Когато детето спре да плаче или организмът вече не е там, издухал го е вятърът, или организмът…

— Да, разбира се, той се променя, мутира — сети се Стоун.

— Изменил се е в безвредна форма. И може би още се променя. Сега изглежда не е опасен за хората, само яде гумата на изолацията.