Майкъл Крайтън - Жертвата

Най-интересното обаче е, че с времето някои агенти придобиват грешни представи. Независимо дали се дължи на сблъсък на мотивации, или друга причина, те започват да се държат неадекватно. Средата се променя, но те като че ли не го знаят. Повтарят остарели модели. Поведението им вече не отразява действителното положение на шахматната дъска. Сякаш са приковани в миналото.

В еволюционните програми тези агенти загиват. Нямат деца. В други мултиагентни програми просто ги заобикалят, изтласкват ги към периферията, докато главният поток от агенти продължава напред. Някои програми имат модул на „смъртта“, който от време на време ги отсява и ги отстранява от шахматната дъска.

Въпросът е, че са приковани в миналото си. Понякога се освобождават и се връщат в правия път. Друг път не успяват. Тези мисли ме потискаха. Размърдах се на стола си и погледнах часовника. С облекчение видях, че е време да взема децата.

Докато чакахме да свърши репетицията на Никол, Ерик си написа домашното в колата. Тя излезе в мрачно настроение — смятала, че има вероятност да получи главна роля, но преподавателят по театрално майсторство я разпределил в хора.

— Само две реплики! — заяви Никол и затръшна вратата. — Да ви кажа ли какви? „Ето, Джон идва“. И във второ действие: „Това изглежда много сериозно“. Две реплики! — Тя се отпусна назад и затвори очи. — Не разбирам какво му е на господин Блейки!

— Сигурно смята, че си некадърна — подметна Ерик.

— Лайненце гадно! — Никол го шляпна по главата.

— Маймунски гъз!

— Стига — казах аз, докато палех колата. — Коланите.

— Идиотче проклето — измърмори Никол, докато си закопчаваше предпазния колан.

— Казах да престанете.

— Пикла — рече Ерик.

— Стига, Ерик.

— Да, Ерик, послушай баща си и млъкни.

— Никол! — Стрелнах я с поглед в огледалото.

— Извинявай.

Още малко и щеше да се разплаче.

— Миличка, много съжалявам, че не си получила ролята — казах й. — Знам, че много я искаше, и сигурно си разочарована.

— Не, не ми пука.

— Добре.

— Наистина, татко, не ми пука. Това е минало. Продължавам напред. — И след кратка пауза: — Знаеш ли на коя я дадоха? На оная минетчийка Кейти Ричардс! Господин Блейки е голям хуй — И преди да успея да кажа нещо, избухна в сълзи, като хлипаше силно и артистично.

Мислено си отбелязах след вечеря да поговоря с Никол за тия изрази — след като се успокои.

Режех зелен фасул, за да го готвя на пара, когато Ерик ме попита от вратата на кухнята:

— Татко, къде ми е плейърът?

— Нямам представа. — Така и не можех да свикна с мисълта, че трябва да знам къде са личните им вещи. Геймбоят на Ерик, бейзболната му ръкавица, блузката на Никол, гривната й.

— Защото не мога да го намеря. — Той остана на вратата, без да се приближава, за да не го накарам да помогне в подреждането на масата.

— Търси ли?

— Навсякъде, татко.

— Аха. А в стаята си търси ли?

— Да.

— В дневната?

— Навсякъде.

— А в колата? Може да си го оставил в колата.

— Не съм, татко.

— Да не си го оставил в шкафчето си в училище?

— Нямаме шкафчета, а кабинки.

— Провери ли в джобовете на якето си?

— Стига, татко. Търсих навсякъде. Плейърът ми трябва.

— След като вече си търсил навсякъде, и аз няма да го намеря, нали така?

— Татко!

— Ще ми помогнеш ли?

Задушеното щеше да се готви още половин час. Оставих ножа и отидох в стаята на Ерик. Проверих на всички обичайни места, в дъното на гардероба му, където имаше купчина сбутани дрехи (трябваше да поговоря с Мария за това), под леглото, зад нощното шкафче, в най-долното чекмедже в банята и под захвърлените върху бюрото камари боклуци. Ерик имаше право. Плейъра го нямаше в стаята. Запътихме се към дневната. Пътьом надникнах в стаята на бебето. И веднага го видях. На лавицата до плота за повиване, точно до тубичките с бебешки крем. Ерик го грабна.

— Много ти благодаря, татко! — И изчезна.

Нямаше смисъл да питам защо е в стаята на бебето. Върнах се в кухнята и продължих да режа фасула. Почти незабавно:

— Таткооо!

— Какво? — извиках аз.

— Не работи!

— Недей да крещиш.

Ерик нацупено се появи в кухнята.

— Тя го е счупила.

— Кой?

— Аманда. Олигавила го е или нещо такова и го е повредила. Не е честно.

— Провери батерията.

Той ме погледна съчувствено.

— Естествено, татко. Казвам ти, тя го е счупила! Не е честно!

Съмнявах се, че MP3-плейърът му е счупен. Тези неща са много здрави и нямат подвижни части. Пък и беше прекалено голям за бебето. Сложих зеления фасул да се готви и протегнах ръка.