Майкъл Крайтън: Жертвата

Затова са оставили рояка да го реши сам.

Дали са на наночастиците слънчеви батерии и памет. Включили са в програмата им генетичен алгоритъм. И са ги оставили да се възпроизвеждат и еволюират, за да видят дали ще оцелеят.

И те са успели.

Това е поразително тъпо. Не разбирам как са могли да осъществят тоя план, без да помислят за последствията. Също като всичко друго в „Займос“, той е недовършен, полусуров, набързо съставен за решаване на текущи проблеми без оглед на бъдещето. Това може да е типичният за една фирма начин на мислене, когато си под обстрел, обаче с такива технологии е адски опасно.

Естествено истината е по-сложна. Самата технология съблазнява. Разпределените агентни системи да се самоуправляват. Просто така функционират. В това се състои смисълът им: задействаш ги и ги оставяш на мира. И свикваш да го правиш. Свикваш да се отнасяш така с агентните мрежи. Смисълът им е в автономността.

Обаче е едно да пуснеш популация от виртуални агенти в компютърна памет, за да решат някакъв проблем, и съвсем друго — да освободиш реални агенти в реалния свят.

Те просто не са видели разликата. Или не са пожелали да я видят.

И са пуснали рояка на свобода.

Терминът за това е „самооптимизация“. Роякът еволюира сам, по-неефикасните агенти умират, другите създават следващото поколение. След десет или сто поколения роякът дава най-доброто решение. Оптималното решение.

Този процес постоянно тече в компютъра. Даже се използва за разработване на нови компютърни алгоритми. Преди години Дани Хилис го използва за пръв път, за да оптимизира сортиращ алгоритъм. За да види дали компютърът сам ще се сети как да заработи по-добре. Програмата откри нов метод. Другите бързо последваха примера му.

Но такива опити не са правени с автономни роботи в реалния свят. Доколкото знам, сега е за пръв път. Може вече да се е случвало и просто да не сме чули нищо. Така или иначе, сигурен съм, че ще се случи пак.

Може би скоро.

Сега е два през нощта. Децата най-после престанаха да повръщат. Легнаха си. Изглежда, са спокойни. Бебето спи. Елън е много болна. Сигурно пак съм задрямал. Не знам какво ме събуди. Виждам Мей да се приближава по склона зад къщата. С нея е мъжът със сребристия костюм и другите от почистващата група. Вървят към мен. Мей се усмихва. Надявам се, че ми носи добра новина.

Точно сега имам нужда от ободряване.

В първия имейл на Джулия пише: „Нямаме какво да губим“. Но накрая изгубиха всичко — компанията и живота си, всичко. И по ирония на съдбата замисълът им успя. Роякът реши проблема, който му бяха поставили.

Само че продължи да изпълнява програмата, да еволюира.

И те му позволиха.

„Те не съзнаваха какво вършат.“

Боя се, че така ще пише на надгробния камък на човешката раса.

Надявам се да греша.

Може да извадим късмет.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1100

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

???Липсват бележки под линия???

Издание:

ЖЕРТВАТА. 2002. Изд. Бард, София. Превод: Крум Бъчваров [Prey Michael CRICHTON / (2002)]. Формат: 20 см. Страници: 400. ISBN: 954-585-397-2.

Farmer, J. Doyne, and Alletta d’A Belin, „Artificial Life The Coming Evolution“ in „Artificial Life II“, edited by С. G. Langton, С. Taylor, J D Farmer, and S. Rasmundssen Santa Fe Studies in the Sciences of Complexity, Proc Vol X, Redwood City, Calif Addison-Wesley, 1992, p 815.

К. Eric Drexler, "Introduction to Nanotechnology: Toward Molecular Manufacturing (Proceeding of the First General Conference on Nanotecnology: Development, Applications and Opportunities), edited by Markus Krummenacker and James Lewis, New York: Wiley & Sons, 1995, p. 21.

???

???