Майкъл Крайтън - Жертвата

— Пфу, нищо чудно, че смърдят.

— Джак току-що изпи една епруветка. Накара и мен да изпия.

Рики изсумтя.

— Защо? Божичко, как не си повърнала?

— За малко да повърна. Джак иска всички да изпиете по една.

Боби се засмя.

— А стига бе! Защо?

— За да е сигурен, че не сте заразени.

Рики се намръщи.

— Заразени ли? Какво искаш да кажеш?

— Джак казва, че Чарли е носил рояка в тялото си, следователно сигурно и ние сме заразени. Или поне някои от нас. Затова изпийте вируса и той ще убие бактериите във вас и така ще убие рояка.

— Сериозно ли говориш? — попита Боби. — Да изпия тия лайна? Няма да стане, Мей!

Тя се обърна към Винс.

— Смърди ми на лайна — каза той. — Нека някой друг опита пръв.

— Рики? Искаш ли да си пръв? — попита Мей.

Той поклати глава.

— Няма да изпия тази гадост. Защо да го правя?

— Ами, първо, защото така ще си сигурен, че не си заразен. И второ, защото така и ние ще сме сигурни.

— Какво искаш да кажеш? Това да не е проверка?

Мей сви рамене.

— Така смята Джак.

Джулия свъси вежди и се обърна към Мей.

— Къде е Джак?

— Не знам. Видях го във ферментационното отделение. Не знам къде е сега.

— Знаеш, разбира се — студено отвърна Джулия. — Знаеш точно къде е отишъл.

— Не знам. Нищо не ми каза.

— Казал ти е. Той ти казва всичко. Всъщност заедно сте подготвили тази малка интерлюдия, нали? Не можете сериозно да очаквате, че ще изпием това нещо. Къде е Джак, Мей?

— Казах ти, не знам.

— Провери мониторите — нареди жена ми на Боби. — Намери го. — Тръгна към Мей. — Мей. — Гласът й беше спокоен, но излъчваше заплашителност. — Искам да ми отговориш. И този път ми кажи истината.

Мей отстъпи крачка назад. Рики и Винс се приближаваха от двете й страни. Мей долепи гръб до стената. Джулия бавно се приближаваше.

— Кажи ми веднага, Мей. Ще е много по-добре за теб, ако не се дърпаш.

— Открих го — съобщи от отсрещния край на стаята Боби. — Във фабриката е. Носи голяма туба с лайна, поне така изглежда.

— Кажи ми, Мей. — Джулия се наведе към нея. Беше толкова близо, че устните им почти се допираха. Мей стисна клепачи. Трепереше от страх. Джулия я погали по косата. — Не се бой. Няма от какво да се страхуваш. Просто ми кажи какво прави Джак с тази туба.

Мей истерично се разхлипа.

— Знаех си, че няма да се получи. Казвах му, че ще се сетите.

— Разбира се — тихо отвърна Джулия. — Разбира се, че щяхме да се досетим. Просто ми кажи.

— Джак напълни тубата с вируси и ще ги пусне в резервоара на противопожарната система.

— Много находчиво — каза Джулия. — Благодаря ти, миличка.

И я целуна по устата. Мей се дърпаше, ала гърбът й бе притиснат към стената и Джулия държеше главата й. Когато най-после се отдръпна, жена ми каза:

— Опитай се да запазиш спокойствие. Просто запомни. Нищо няма да ти стане, ако не се съпротивляваш.

И излезе от кухнята.

Събитията се развиваха по-бързо, отколкото очаквах. Чух ги да тичат към мен по коридора. Припряно скрих тубата, после се върнах обратно и продължих през фабричната зала. Те се втурнаха след мен. Затичах се. Винс се хвърли върху мен и аз тежко се строполих на бетонния под. Рики скочи отгоре ми и ми изкара въздуха. После Винс няколко пъти ме изрита в ребрата и двамата ме изправиха на крака пред Джулия.

— Здрасти, Джак — усмихнато рече тя. — Как е?

— Било е и по-добре.

— Хубаво си поговорихме с Мей. Така че няма смисъл да шикалкавиш. — Тя се огледа. — Къде е тубата?

— Каква туба?

— Джак… — Джулия тъжно поклати глава. — Защо се опъваш? Къде е тубата с бактериофаги, която се готвеше да изсипеш в резервоара на противопожарната система?

— Нямам никаква туба.

Тя пристъпи към мен. Усетих дъха й върху лицето си.

— Познавам това твое изражение, Джак. Имаш план, нали? А сега ми кажи къде е тубата?

— Каква туба?

Устните й докоснаха моите. Стоях неподвижно като статуя.

— Джак, скъпи — прошепна Джулия. — Знаеш, че не бива да си играеш с опасни неща. Искам тубата.

Не помръднах.

— Само една целувчица, Джак.

— Остави, Джулия — каза Рики. — Не го е страх от теб. Изпил е вируса и си мисли, че това ще го спаси.

— А ще го спаси ли? — Джулия отстъпи назад.

— Възможно е, обаче се басирам, че го е страх да умре.

Двамата с Винс ме повлякоха към високото помещение с магнита. Започнах да се съпротивлявам.

— Точно така, знаеш какво те чака, нали? — каза Рики. Това не влизаше в плана ми. Не го бях очаквал — и сега не знаех какво да направя. Ритах и се извивах в ръцете им, ала те бяха невероятно силни и просто ме мъкнеха напред. Джулия отвори тежката стоманена врата. Вътре видях кръглия магнит с диаметър почти два метра.