Хари Харисън - Стоманеният плъх

— Вие само предполагате, но не можете всичко точно да знаете.

Дълбоката му увереност в моята некомпетентност започна да ми действа на нервите. Сдържах раздразнението си и опитах за последен път.

— Да, предполагам, но основавайки се на фактите. От товароносача той е взел всичко, което може да се чете, това веднага ми направи впечатление. Ние няма да можем да предотвратим новата атака на линкора, но можем да се убедим след това дали всичко ще тръгне така, както мисля.

— Не знам — каза капитанът, — това звучи като…

Така и никога не научих като какво му звучи това на капитана, и за негово добро, тъй като щеше да бъде в нокаут веднага след думите си, а аз по такъв начин щях да подроня авторитета на псевдотитлата си. Ревът на сирена го прекъсна и ние се хвърлихме към свързочната рубка.

Капитан Стинг спечели надбягването с половин корпус, това беше негов кораб и той знаеше по-добре пътя. Псиграмистът държеше разшифрован текст, но всичко беше ясно по израза на лицето му. Той ме погледна с твърд и студен поглед.

— Те отново са атакували, разрушили са спътник за снабдяване и са убили 34 човека.

— Ако планът ви не проработи, адмирале — прошепна дрезгаво капитанът в ухото ми, — лично аз ще наредя жив да ви одерат!

— Ако планът ми не задейства, капитане, няма да има какво да дерете. А сега, с ваше разрешение, тръгваме към Удрид за яхтата си, и то веднага.

Тази ненавист и презрение към действията ми ме вбесиха и изкараха от равновесие. Сега се ръководех от злоба, а не от логика. Овладях се и подредих мислите си.

— Задръжте изпълнението на последната команда — извиках аз, връщайки се към ролята на стар космически вълк. — Установете връзка и изяснете, не е ли спирал някой около спътника?

Докато псиграмистът работеше по моя въпрос, прегледах някои документи. Редниците и офицерите напрегнато чакаха, правейки слаби опити да ми покажат омразата си. Отговорът трябваше да пристигне до десет минути.

— Точно така — отговори накрая псиграмистът. — Резервен кораб е спирал там дванайсет часа преди атаката. Освен всичко друго са оставени вестници, съдържащи статиите Ви.

— Много добре — отговорих аз. — Изпратете обща заповед да се прекъсне транслирането на съобщения. Предавайте заповеди само с помощта на псиграмистите, без да използвате друго сигнално оборудване. Не трябва да ни подслушват.

Бавно излязох, като господар на положението. Но обърнах глава настрани, за да не видят студената пот по лицето.

Насочихме се към Удрид, където ме чакаше яхтата на милиардера „Елдорадо“. Началникът на корабостроителницата, показвайки ми кораба, правеше деликатни опити да удовлетвори любопитството си. Но от садистко желание за отмъщение на Флота не му казах нито дума за мисията си. След проверката на апаратурата и системата за управление помолих да освободят кораба. В астронавигатора беше заложена лента, която щеше да ме изведе по курса, упоменат в статиите. Трябваше само да натисна копчето.

И аз го натиснах.

Това беше прекрасен кораб, корабостроителницата се беше погрижила дори за дреболиите. От носа до кърмовите дюзи беше покрит с метал с висока степен на отразяване, т.е. чисто злато. Има и други метали с висока отразителна способност, но нито един от тях не прави такова впечатление. Вътрешната архитектура беше също великолепна. Цялата тази работа не беше предвидена на чертежите. Флотът трябваше да приспособи яхтата към моите нужди.

Всичко беше готово. Или Пепе ще ме превземе, или ще стигна райската планета на милиардера. Ако това се случеше, за мен ще бъде по-добре и да си остана там.

Сега, когато бях в космоса, предишните ми съмнения се събудиха. Планът, който изглеждаше толкова ясен и логичен, сега започна да ми се струва идиотски.

— Дръж за своето, моряк — казах си аз, използвайки адмиралския тон. — Нищо не се е променило, това все още е най-добрият, единствен план, възможен при дадените обстоятелства.

А така ли беше? Можех ли да бъда уверен че Пепе, летейки на своя кораб и хранейки се с флотска дажба, ще се заинтересува от комфорта и разкоша? Или, ако разкошът не го вълнуваше, ще поиска ли да завладее имуществото на собственика на цяла планета? Натоварих трюма с всичко, което може да пожелае човек, и оставих информация за това във всички мислими места. Въдицата беше хвърлена, но дали щеше да я налапа?

Не мога да кажа. Състоянието ми беше крайно нервно. Опитвах се да концентрирам вниманието си върху още нещо, но нищо не се получаваше.