Хари Харисън - Стоманеният плъх

Въздъхнах облекчено и високо. Ако тя наистина е мозъкът на цялата операция, не бих искал да я загубя. Заедно с Пепе и линкора тя представляваше прекрасен подарък за Инскин. Пък и нямаше шансове, корабите се устремиха след нея от всички страни. За тях това бе обикновена работа и сега всичко беше само въпрос на време.

Предавайки всички работи и линкора на Флота, се върнах в своята разкошна яхта, налях си голяма чаша шотландско уиски — такова нямаше никой в радиус от двайсет светлинни години — и запалих дълга пура. Седнах в комфортната зала пред екрана и наблюдавах преследването.

Ейнджълин вероятно се гърчеше от болка, правейки остри завои, за да избегне пленяването. Претоварването от порядъка на 15 G може да я лишат от съзнание. Но всичко това е интересно, макар и напразно, тъй като те все едно хванаха катера в мрежа и скоро щяха да я арестуват. Никой от нас не предполагаше колко важно бе това време, докато абордажната група не нахълта в катера.

Той, разбира се, беше празен.

Едва след десет дни разбрахме докрай какво се бе случило. Това беше безжалостно и ужасно и дори психиатрите да не бяха потвърдили искреността на Пепе, все едно щях да му повярвам.

Ейнджълин през цялото време е била на крачка пред нас. Напускайки линкора с катера, тя не се е и опитвала да отлети. Вместо това на пълна скорост е настигнала най-близкия звездолет, малък крайцер, с дванайсетчленен екипаж на борда. Те, естествено, и понятие си нямали какво е станало на линкора, тъй като още не бях дал сигнал за обща тревога. Трябваше да го направя веднага щом тя избяга и тогава дванайсет добри човека щяха да останат живи.

Никога няма да разберем какво им е наговорила, но в тях не е възникнало абсолютно никакво съмнение, дори най-малко подозрение. Може би нещо за бягство от бандити. Във всеки случай се е качила на кораба. Петима загинали от отровен газ, останалите са били застреляни. Научихме за това, когато крайцерът беше намерен абсолютно безжизнен, дрейфиращ на няколко парсека от курса си. След завземането на крайцера тя е прехвърлила катера на дистанционно управление и е започнала да прави с него различни номера.

Докато сме я преследвали, е закарала крайцера в опашката на преследвачите, а след това е изчезнала. По-нататък следите й се губеха, макар да бе ясно, че тя трябва да е завзела още един кораб. Какъв е бил този кораб и къде го е намерила, беше абсолютно неизвестно.

Връщайки се в щабквартирата на Корпуса, се опитах да обясня всичко това на всемогъщия Инскин. Той ме гледаше със студени очи и се получи така, сякаш се оправдавам.

— Нали ви доведох линкора и Пепе — казах аз. — Може би след прочистването на личността му ще живее в съгласие със себе си. Ейнджълин ме надхитри и избяга. Не предвидих това. Но тя работи сто пъти по-добре от тези дръвници от Флота!

— За какво са тези емоции? — каза Инскин спокойно. — Никой не ви обвинява в нарушаване на дълга. Държите се така, като че ли имате нечиста съвест. Свършихте добра работа. Прекрасна работа. Огромна работа… като за първо задание…

— Ето, пак започвате — примолих се аз. — Пробутвате ми моята съвест. По-добре не я наблюдавайте… — посочих Пепе Перо, който седеше близо до нас в ресторанта. Той бавно дъвчеше нещо, мърморейки под носа си с безсмислено изражение на лицето. От мозъка му беше изтрита старата и внедрена нова личност. Остана само старото тяло на Пепе, което обичаше Ейнджълин и което открадна линкора.

— Психолозите работят над нова теория за тялото-личност — меко каза Инскин, — така че защо да не го подържим тук под наблюдение? Ако в новата личност се развият неговите криминални склонности, това ще ни позволи да го завербуваме за Корпуса. Какво мислиш за него?

— Нищо — отговорих аз. — След това клане, което извърши за приятелката си, можете да направите от него дори рязан бифтек. Но той ми напомня, че тя още не е заловена и се намира на свобода. Разхожда се и замисля нови престъпления. Искам да я намеря.

— Не — възрази Инскин. — Ти вече ме пита и аз ти отказах. Този въпрос сега не подлежи на обсъждане.

— Но аз мога…

— Какво можеш? — злобно ме погледна той. — Всички офицери в Галактиката имат описанието й и се занимават с издирването й. Нима можеш да направиш повече от това, което ще направят те?

— Няма да мога — изръмжах аз. Отместих чинията си, станах и казах колкото може по-естествено: — Разчитам на това да получа голяма кана с нещо подкрепително. Отивам си и ще удавя мъката си.