Хари Харисън - Стоманеният плъх

Всичко изглеждаше както и очаквахме.

Свидетели нямаше, но няколко мониторни станции са фиксирали използването на оръжие с голяма мощност, с огромна енергия. С помощта на трансгулация изчислихме координатите и намерихме един товарен кораб. В корпуса му имаше дупка, голяма колкото железопътен тунел. Товарът от плутоний беше изчезнал.

Във всеки ред на съобщението виждах Пепе. Тъй като на линкора нямаше екипаж, той действаше напосоки. При опит да плени чужд кораб или при преговори винаги присъства елемент на риск. Затова той просто е извикал нищо неподозиращият товароносач и го е разстрелял от чудовищните си оръдия. Осемнайсет човека са били мигновено убити. Крадците са станали също и убийци.

Тръпнех от желание да действам. И много се страхувах да не допусна грешка. Дребосъкът Пепе се оказа безжалостен убиец. Когато му бе необходимо нещо, той просто идваше и си го вземаше, унищожавайки всичко на пътя си. Още много хора можеха да загинат и задачата ми бе да направя броя им възможно най-малък.

По идея трябваше да се хвърля в бой за възмездие, святкайки с топовете. Прекрасна мисъл, а имах и съответното желание. Но само не знам, къде е той? Линкорът, разбира се, бе гигантски кораб, но в мащабите на космоса той бе просто прашинка. Докато се държи извън търговските линии и станции с техните радари, ще бъде невъзможно да бъде намерен.

Да, а ако го намеря, как ще го пленя? Та нали това изчадие на ада по мощност не отстъпва на който и да е кораб. Това ме измъчваше ден и нощ, но не намирах отговор на измъчващите ме въпроси.

Отговорът дойде внезапно. Щом не знам къде е Пепе, трябва да направя така, че той да дойде там, където искам.

Някои факти бяха в моя полза. Например това, че го накарах да започне играта, преди да е напълно готов. Разбира се, той не е възнамерявал да отлита в деня, когато пристигнах. Но всеки план, а особено такъв щателно разработен като неговия, трябва да предвижда действия в случай на опасност. Двигателите, управлението, въоръжението на линкора бяха монтирани малко преди пристигането ми, но са останали недооправени много допълнителни неща. Един от свидетелите заяви например, че е видял как по време на старта от кораба са висели силови и подаващи кабели.

Пристигането ми е извело Пепе от равновесие и в това отношение имах преимущество пред него. Сега ми беше необходимо да мисля така, както и той, да предвидя следващата крачка и… да го хвана в капана. Изпратиха крадец да хване крадеца. Теоретично всичко изглежда прекрасно, но само щом си помисля за тактиката, ми става неприятно.

Пия и паля пура. Изпускам кълбо дим и наблюдавам как се движи. Това ме отпуска. В края на краищата, какво може да се направи с линкор? Той, разбира се, е добре приспособен за космическо пиратство, но нали това не е всичко.

— Чудесно, чудесно, но защо пък линкор?

Заговорих сам със себе си, обикновено това е лош признак, но сега не ми беше до това. Мисълта за космическо пиратство дълго време ми се струваше единствено вярната, докато в очите ми не се хвърли една крещяща несъобразност.

Защо линкор? Защо са всички тези години труд и грижи, за да се получи кораб, който двама човека могат с мъка да управляват. Нали и десета част от усилията на Пепе биха стигнали, за да построи крайцер, който също прекрасно става за целите на пиратството.

За целите на пиратството, но не за целите на Пепе. Той е желал линкор и е получил линкор. Това означава, че в главата му има нещо друго освен пиратството. Но какво? Очевидно е, че е маниак и психо и не е важно как е могъл да се промъкне през мрежата на официалното атестиране. Това предстоеше да се изясни. Но за тази цел трябваше първо да бъде заловен.

Планът вече започна да се подрежда в главата ми, но исках да му дам време да узрее. Първо, трябва да съм сигурен, че добре познавам Пепе. Всеки човек, който успява да излъже целия свят при строителството на кораб, а след това и да го открадне, няма вечно да стои в сянка. Корабът има нужда от екипаж и база за зареждане с гориво и ремонт.

Ще му се наложи да се погрижи първо за горивото, изпотрошеният корпус на товароносача бе ням свидетел за това. В качеството на база може да бъде използвана безлюдна планета.

Да се събере екипаж в мирно време е по-трудно, макар че и тук бих могъл да измисля няколко варианта. Да речем, обиколка по затвори, психиатрични болници и лечебници. Действате в това направление и ще намерите екипаж, готов за всякакви пиратски нападения. Но все пак пиратството естествено е много слаба игра за амбициите на този младеж. Той вероятно иска да управлява цяла планета, а може би и цяла система? Или повече? Дори потреперих при тази мисъл. Нямаше ли нещо подобно в миналото? По време на Кралските войни няколко човека с малко кораби и общ обем на мозъка по-малък, отколкото на Пепе, установиха нещо от рода на империя. В крайна сметка всичките ги свалиха, но цената на това беше много висока.