Хари Харисън: Отмъщението на стоманения плъх

— Колко мило, че молиш! — засмя се тя, потупвайки купчинката пелени в количката.

Върнах се обратно на регистратурата, като я наблюдавах: очарователна, усмихваща се, отпусната, приглаждаща косите си.

И при това не бързаше. Отворих уста, за да й напомня за този факт, когато ръката й рязко се метна надолу. Зад мен се раздаде вопъл и навеждайки се, се обърнах.

Тъмновиолетовото сако загуби не само шапката си, но и пистолета, който сега лежеше на пода. А притежателят на всичко това се опитваше да хване ножа, стърчащ от ребрата му, правейки слаби драскащи движения. Анжела подскочи към него и удряйки по врата му, го свали на пода.

— И това ми било планета за отдих — изсумтя тя, но знаех, че се наслаждаваше.

— За това ще получиш медал, радост моя. Корпусът ще се погрижи за това момче и предполагам, че ще изстискат от него информация за родната му планета, която много ще ни помогне.

Отново се обърнах към Остро̀в.

— Благодаря ви за спасението на живота ми.

— Винаги съм смятал, че единствено малките допълнителни услуги имат значение. А сега мога ли да ви покажа стаята?

— Можем и да пийнем. Нали ще изпиеш по чашка с нас?

— Е, само този път. И трябва да ви кажа, че много ви е провървяло с такава талантлива жена.

— Този брак беше състезание на границата на престъпността и някога може би ще ти разкажа за това.

Погледнах нежно Ейнджълин, която старателно изтриваше ножа в дрехата на изгубилия съзнание нападател, а след това го скри сред пелените. Бях сигурен, че когато децата поотраснат малко, ще оценят талантите й.

Тя беше такава майка, каквато всяко момче би следвало да има.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2131

Издание:

„Орфей“, София, 1992

Превод: „Орфей“, 1992

Поредица „Американска фантастика“ №8