Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Насам, хора! — провикна се Пъхогаг през мегафона, който бе отмъкнал от строевия сержант. Вградената машинка караше гласа му да звучи тържествено и гнъсливо, също като на сержанта. — Дойде мигът, който всички чакахте — ще сваляме превръзката от новия крак на Бил, дето му израсна от присадка. Само по десет кинта билетчето, за да присъствате на това уникално и отвратително събитие.

Помещението, в което предстоеше да се разиграе събитието, се пълнеше бързо. Повечето от военнослужещите в Кемп Диплетори тръпнеха да присъстват при разбулването на новата присадка на Бил. Бяха му я имплантирали в чуканчето едва преди три дни на медицинския спътник БРИП 32, разположен край Без Мислица. След имплантацията откараха Бил в Диплетори — най-голямата военна база на планетата Изедник. Наложи се да чака три дни, преди да може да разбули трансплантанта. А и часовниковият механизъм на превръзката не позволяваше да бъде смъкната по-рано. Тези превръзки често създаваха ядове, но за щастие на Бил му се размина. Поне така предполагаше.

Нямаше кой знае какви занимания за петдесетте хиляди космически рейнджъри, настанени в Кемп Диплетори. Лагерът бе разположен върху стотина подгизнали акра в сърцевината на Несвятото тресавище, най-голямото и най-лепкаво блато на Изедник. Защо е трябвало да го строят насред тресавището, оставаше загадка. А може би не беше. Някои твърдяха, че станало по грешка на ония от Централния щаб на Хелиор. Според други тежките условия щели да спомогнат да се закалят бойците — онези, които оцелеят, не осакатеят и не полудеят.

— Но и да ни сполети това, винаги ще пратят други оттам, откъдето са ни докарали.

Така гласеше девизът на 69-а бригада Космически Виещи Убийци — подразделението, към което Бил бе прехвърлен.

— Хайде, сваляй превръзката — рече Канарзи. — Да видим какво има там.

Бил се огледа. Помещението пращеше по шевовете. При цена десет кинта на калпак, които Пъхогаг събираше на входа, Бил пресметна, че ще изкара достатъчно, за да си купи нови ботуши. Превръщаше го в необходимост темпът, с който се подлагаше на операции на краката, тъй като военните отказваха да го възмездяват за обувките — той ги връщаше без дори да ги е носил, защото не пасваха на отвратителната форма, която бе придобил раненият му крак.

Пъхогаг му махна ентусиазирано, в знак, че може да започва. Такъв си беше той — ентусиазиран, любезен, почтителен и послушен. Винаги готов да помогне на другарчетата си, което бе в пълно противоречие с кодекса на рейнджърите. Сигурно затова всички го мразеха и му викаха Пъхогаг. Бил пък го харесваше, напомняше му за старата дружка Нате Гач, който се държеше по същия начин. Обаче онзи се оказа мрънски шпионин. А също и робот.

— Започва се — обяви Бил и се вкопчи в превръзката.

Чу се вой на аларма и по пръстите му пробягна електрически ток.

— Ох! Още не му е дошло времето. — Превръзката избръмча с досада и единият й край увисна. — Дошло е — викна той и разви една врътка от бинта, а присъстващите скъсиха дистанцията.

Когато разви и втората, се разнесе колективна въздишка. Лицата на всички бяха зачервени и възбудени, въздухът излизаше на пресекулки измежду зъбите им, а когато Бил разви и третата врътка, по-неспокойните започнаха да кълчат пръсти. Кракът на Бил не беше голям колкото канцеларска кантонерка, но в глуха дупка като тяхната дори боят с дървеници се приемаше за представление от ранга на боричкане на голи каки в конфитюр.

Вълнението, или каквото бе там, достигна своето кресчендо и осемдесетте обръгнали и покрити с белези командоси с ниски чинове и още по-нисък интелект се блъскаха, ококорили очи в тясното помещение, докато Бил тържествено приключваше с четвъртата врътка. Вероятно си мислите, че би трябвало Бил пръв да зърне новия си крак, тъй като в края на краищата си беше негов. Грешите обаче — докато захвърляше бинтовете, Бил суеверно бе отместил поглед. От няколко дни го мъчеха странни усещания в новия крак.

Изгледа лъсналите лица над него, с погледи, залепнали за неговия израстък.

Из тълпата се разнесе сподавен кикот. Странно и не точно това, което Бил очакваше. После започнаха да се смеят. Това не беше вежливото, тревожно хихикане, което бихте очаквали при оглеждане на новопораснал крак, а гръмогласен, еклив, хахохихав рев от типа „вижте го глупака“.