Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— И така, след като твърдиш, че процедурата е била нередовна, какво предлагаш да направим?

— Да я отмените — отвърна Бил. — Като ще се избира доброволец, нека да е от списъка на целия личен състав.

— И това ще те задоволи ли?

— Да.

— Добре, започваме. — На екрана на компютъра се мярнаха разноцветни светлинки. Едно след друго започнаха да се сменят имена. Приличаше на въртяща се ролетка в казино.

— Готово — обяви компютърът. — Имаме победител.

— Чудесно — кимна Бил. — Сега мога ли да си вървя?

— Разбира се. Успех, войниче.

Бил отвори вратата. Отвън стояха двама грамадни военни полицаи, които го подхванаха под мишниците.

— Както вероятно си предположил — обади се компютърът, — ти спечели и второто теглене.

Малко след това едрият войник с малко зеленикаво стъпало се бореше в прегръдките на двама военни полицаи. Войникът бе отнесен пред няколко генерали, където го положиха и нагласиха в подобаваща поза.

Бил отвори уста да изкрещи. Един от полицаите го сръга с лакът в бъбреците.

Другият направи същото с черния му дроб.

Когато след няколко секунди Бил отново дойде в съзнание, първият полицай се наведе към него и просъска:

— Виж какво, приятелче, щеш не щеш ще те качим на онази сонда. Въпросът е само дали ще идеш цял-целеничък, или ще те надробим на кайма, та да не можеш да изпълниш проклетата си мисия. Повече не прави сцени пред началството.

— Те мразят сцените — добави вторият полицай. — И ние също.

— Нас обвиняват, ако някой от доброволците вземе да се дърпа — обади се първият.

— Дали пък да си вържем гащите и да го потрошим от бой?

— Да му смажем гръклянчето.

— Не, тогаз ще прави неприлични жестове.

— Май си прав — кимна другият и взе да навива ръкави.

— Не си правете труда — спря ги Бил. — Направо ме носете на кораба.

— Но първо ще застанеш мирно и ще стиснеш ръцете на генералите. И ще им кажеш колко се радваш, че си станал доброволец.

— Добре де, да свършваме по-бързо — склони Бил.

Разузнавателният кораб беше съвсем малък, изработен от евтина пластмаса и алуминизиран картон, тъй като не се предполагаше, че ще се върне. Единият полицай понечи да повдигне люка и изръмжа недоволно, когато дръжката му остана в ръката.

— Няма значение — успокои го другият. — Въъътре всичко работи.

— Защо не ги правят по-солидно? — хленчеше Бил, но изведнъж подскочи от болка. Двамата полицаи го бяха стиснали и нагънали на хармоника.

— Че какво ги е грижа? — попита първият. — Правят ги за еднопосочно пътуване към особено опасни местенца.

— Искате да кажете, че никой не очаква да се върна, така ли? — изплака Бил, завладян от самосъжаление.

— Не съм го казал точно така! Е, може би донякъде. Идеята е, че ако не се върнеш, военните вероятно ще имат повод да пратят на Цурия експедиционен корпус, дори да им обявят война, както сигурно много им се ще.

— Каза „вероятно“.

— Ами трябва да е така, тъй като за военните е известно, че обичат да си променят решенията в последния момент. Но най-вероятно това ще стане.

— Йейп! — изйейпка Бил. — Какво, гнъсните го взели, ми правиш с ухото?

— Прикачвам ти превеждащо устройство, та ако срещнеш цуриянци на Цурия, да можеш да разговаряш с тях.

— Цурия! Мястото, от което никой не се е връщал!

— Бързо схващаш. Нали това е целта на операцията. Твоето незавръщане ще ни даде повод да нападнем.

— Тая работа хич не ми се нрави.

— Не е необходимо да ти се нрави, войнико. Затваряй си устата и изпълнявай заповедта.

— Отказвам! Отменете заповедта!

— Млъквай!

Те напъхаха Бил в кораба и го завързаха за седалката на пилота. Тя беше удобна и мека, но Бил не се почувства удобно, нито меко. Отвори уста, за да протестира отново, но му пъхнаха в гърлото бутилка. Той загъргори и взе да се дави.

— Какво… е това?

— Апатия 24. С двойна добавка от Екстазис трикарбонат, чиста сто и петнайсет процентова проба. — Полицаят кимна, когато Бил сръбна още една глътка. — Бива си я, пущината. Можеш да задържиш шишето.

Наистина си я биваше. Толкова си я биваше, че Бил даже не забеляза кога полицаите затвориха люка. Корабът вероятно беше излетял, защото зад илюминатора се виждаше само космос. Звездички разни и тям подобни. А под него имаше една планета. Докато сръбваше от бутилката, той си позволи да се любува на бурите, които се носеха над повърхността й. Светкавици проблясваха зад виолетовите облаци и радиото им отвръщаше със статично пращене.