Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Ето настоящия момент например. Вярно че не е вързал да цъфне. И как да е инак, след като го блъскат в горещата стена на бойлера в пералното помещение, докато Бил размахва грамадните си юмруци и заплашва да го разкъса на парченца?

— Бил, спри! — проплака Пъхогаг, докато Бил полагаше усилия да пробие с главата му шипящата ламарина на бойлера. — Направих го зарад теб!

Бил се поколеба, вдигнал отново убийствен юмрук.

— Какво искаш да кажеш?

— Предложих те за доброволец, защото така ще получиш медал, голяма премия, годишен запас халюцинаторни хапчета и вероятно почетно уволняване от служба!

— Уволняване?

— Да, Бил. Ще можеш да си идеш у дома!

Бил бе споходен от носталгична вълна при мисълта за родната планета Фигеринадон, която толкоз много искаше да зърне.

— Сигурен ли си? — попита той.

— Разбира се, че съм сигурен. Достатъчно е да се обадиш на офицера от наборната служба, когато се върнеш. Той ще уреди всичко.

— Ама това е страхотно! — възкликна Бил. — Проблемът е само, че мисията е самоубийствена и аз едва ли ще се върна. Как ще ме уволнят, ако не се върна?

— Ще се върнеш — изрече Пъхогаг. — Гарантирам го.

— Че как можеш?

— Защото след като те предложих за доброволец, предложих и себе си. Така че ще мога да се грижа за теб.

— Ти за себе си не можеш се погрижи! — въздъхна Бил. — Хубаво е, че се мъчиш да ми помогнеш, Пъхогагчо, но наистина не беше нужно.

— Едва сега си дадох сметка, Бил — рече Пъхогаг, докато се освобождаваше от хватката и същевременно се отдалечаваше от бойлера. Поне засега опасността бе отминала. Понякога на Бил му кипваха лайната, но достатъчно е да избегнеш торнадото и всичко пак се връща по местата си.

— Още нещо — сети се Бил. — Как можеш да ме записваш за доброволец? Само аз имам право.

— Тука май си прав — съгласи се Пъхогаг. — Ще трябва да попиташ компютъра.

— Здрасти отново — произнесе армейският компютър. — Не идвахте ли преди малко? Извинявайте, че питам, ама зрението ми не е каквото беше на младини. Май лещите на камерите са се поизносили. Не че на някой му пука. — Машината издаде подсмърчащ механичен звук.

— Идвах да питам за крака — произнесе Бил, отвратен от електронното й самосъжаление.

— За крака ли? Виж, това не мога да го забравя! Я да ти погледна крачето.

Бил доближи крака си до една от камерите.

— Фуйии! — възкликна компютърът. — За този красавец всеки алигатор би ти завидял. Само че го виждам за първи път. Нали ти казах, краката никога не ги забравям.

— Не може да не си го спомняш — прохленчи Бил. — И миналия път, когато идвах, ме кара да ти го показвам. Никой компютър не забравя подобни неща.

— Не съм казал, че съм забравил, компютрите не могат да забравят, а че не съм се сещал напоследък за него. Само за момент, докато се поровя из паметта си. Да прегледам списъка с крака, значи… ами да бе, ето го. Прав си, дойде тук с някаква молба. И аз те пратих в Офицерската стая.

— Точно така. Там пък ми заявиха, че с влизането си съм се записал доброволец в опасна мисия.

— Да, и това е вярно — потвърди компютърът. — Понеже ми поискаха доброволец и аз им пратих първия, който ми попадна подръка.

— Мен?

— Теб.

— Но аз не съм искал да бъда доброволец!

— Айде сега. Искам да кажа, съжалявам, но си го просеше. Така поне предположих.

— Моля, кʻво?

— Имам една специална програма за предположения.

— Можеше поне да ме попиташ!

— Тогава какъв смисъл от програмата за предположения? Знаеш ли колко пари са потрошили за нея? Пък и ми беше ясно, че чудесен армейски типаж като теб не може да не жадува да стане доброволец в опасна мисия въпреки дребното недоразумение с крачето.

— Грешиш — заяви му направо Бил.

По екрана на компютъра премина вълна, наподобяваща свиване на рамене.

— Амʻче стават грешки, нали така?

— Това хич не ме успокоява — кресна Бил и удари с юмрук екрана. — Ще изтръгна лъжовните ти транзистори! — Той отново тупна с юмрук по екрана. Този път зад стъклото блесна червена светлина.

— Войник — произнесе компютърът грубо. — Застани мирно!

— Какво? — подскочи Бил.

— Чу ме добре. Аз съм армейски компютър с действителен чин полковник. Ти си военнослужещ. Ще ти напомня, че трябва да се обръщаш към мен с подобаващо за ранга ми уважение, инак ще загазиш още повече, отколкото си го докарал досега.

Бил преглътна. Всички офицери са еднакви, помисли си той, дори и когато са компютри.

— Тъй вярно, сър — рече той и застана мирно.