Хари Харисън: Отмъщението на стоманения плъх

Тя отвори сандъка до креслото си и ми връчи Играчката. Беше гладка, черна и не по-голяма от дланта ми. Долу и на всеки край имаше малки отвори, а на един от краищата й — натрупани мънички лещи. Подадох я на Инскин, който подозрително ме гледаше.

— Знаете ли какво е това? — осведомих се аз.

— Не. И не мога да кажа, че наистина се стремя да науча.

— Това е надгробният камък на всички експанзионистични амбиции на Клизант. Какъв тип е корабът, на който се намираме?

— Лек есминец, клас „Гнешер“. А какво значение има това?

— Търпение и ще разберете.

Взех от Анжела кутийката за дистанционно управление и пъхнах края на излизащия от нея лост на съответното място в Играчката. След това набрах на клавиатурата серийния номер за есминците от клас „Гнешер“. Все още без да разединявам кутийката, отнесох Играчката към изхода на салона, където можехме да видим обемистия диск на главния вход. Анжела ме последва, водейки протестиращия Инскин.

— Трябва да си представите, че този кораб се намира на планетата и шлюзът е отворен. Рано или късно ще бъдат принудени да го направят. Играчката ще чака. Също както и операторът, наблюдаващ това от разстояние три километра. Шлюзът се отваря и операторът активизира Играчката. Тя лети право към открития шлюз, влиза вътре и…

Натиснах копчето „пуск“. Забръмчаха мънички реактивни двигателни и тя се отскубна от ръцете ми право по коридора към кърмата.

— След нея! — извиках аз и оглавих потерята, тичайки с всички сили.

Настигнахме я два етажа по-долу, където за малко я бе задържала затворена врата. Но термитната пила на носа на Играчката проряза малко отверстие и тя отново полетя.

Когато се добрахме до машинното отделения, вече почти си беше пробила път през по-дебелата врата и се оказа там едновременно с нас. Направи кръг по помещението, толкова малка и бърза, че беше невъзможно да се следи, след това полетя право към генератора на двигателя за изкривяване, където се и взриви, оставяйки след себе си облак черен дим.

— Безвреден барутен заряд — обясних аз, — заменя се при полеви условия с мощен експлозив, повече от достатъчен да разруши генератора, но да не причини повече никакви повреди. Хуманно оръжие, наистина.

— Вие сте луд.

— Само за Клизант и хората, продължаващи тази война. Ако сега се качим горе и седнем да пийнем нещо, ще ви разкажа как ще бъде установена.

Настанявайки се удобно и наквасяйки гърлото си, обясних:

— Лично унищожих генераторите на осем кораба, просто за да видя как се получава. Никакви проблеми с планировката на кораба. Клизантските кораби са още по-еднакви от другите, защото обичат еднообразието, което прави работата ни значително по-лека. Играчката е планирана да изпълни тази работа. Операторът на Играчката спокойно може да седи зад пределите на космодрума, наблюдавайки с мощен бинокъл клизантските кораби. Когато се отвори шлюзът, Играчката нанася удара. Операторът трябва само да въведе типа кораб, да я насочи и изпрати на операция. Играчката има банка памет на молекулярно ниво и компютърни вериги. Без да спира пред нищо, тя прониква в машинното отделение на кораба и унищожава генератора. Край на клизантското нашествие.

— Край на един генератор — с презрение в гласа каза Инскин. — Те ще поръчат други, и пак нищо.

— Ето, че не позна. Генераторите се изготвят много трудно. Много малко заводи ги произвеждат, болшинството планети купуват генератори. Сигурен съм, че на Клизант има един завод, но той може да се открие и унищожи от космоса.

— Тогава ще получат генератори от склада.

— Има предел и складовият резерв, той много бързо ще се изчерпа. Затова ще изпратим агенти на всички планети, където сега властва Клизант, и те ще взривят всички генератори на двигателите за изкривяване. Няма дори да ни се наложи да се приближаваме до метрополията. Двигателите на всички кораби в района, контролиран от Клизант, ще бъдат унищожени. И те няма да могат да ги получат зад пределите на този район, защото Корпусът и сътрудничещите му планети могат лесно да обезпечат такова ембарго. Край на империята.

— Как?

— Помислете, Инскин, помислете. Не е възможно възрастта да изсуши толкова силно мозъчната ви кора, колкото кожата ви. Ключа ми даде Анжела. Клизантците трябва да продължат експанзията или да загинат. Продоволствията на единствената им планета не стигат за водене на такъв вид война. Затова те завоюват дадена планета, карат я да работи за тях, а след това възстановяват най-добрите си сили и отново тръгват за нови завоевания. Само че повече няма да тръгнат. Те все още имат планети и материали, но каква полза от тях, щом не могат да ги изпратят там, където са необходими? Експанзията ще трябва да се прекрати, а когато останат съвсем малко кораби, ще бъдат принудени да отстъпят. Все по-назад и по-назад, докато не се окажат на родната си планета, ето ти и края на всичко. Всяка обособена планета е в състояние да се изхранва. Но империята не може да живее с прерязани търговски артерии. Давам им не повече от година, а след това Клизант ще стане още една отслабнала планета с маса хора в униформи и без работа. Когато всичко бъде свършено, ще може да се започне нормален живот и търговия. Една година. Как мислите?